Нашите предци не са притежавали консервиращи буркани, не са имали и супермаркети, откъдето да пазаруват храни във всеки един сезон. Често храната, която събирали, е трябвало да се опази и оцелее за предстоящия сезон.
Може би се досещате вече, че съществува ефективен метод за съхранение, а именно млечно-киселата ферментация. Този вид ферментация няма нужда от използването на каквито и да е млечни продукти, всъщност ферментира млечната киселина, която е отговорна за култивирането.
Ферментацията запазва храните чрез работата на здравите бактерии. Това води до консервиране на храната и обогатяването й с полезни ензими, витамини, Омега-3 мастни киселини, както и с много и различни пробиотици, а чревната флора обича разнообразието! Всичко това прави храната по-лесно смилаема, а пробиотиците от своя страна подобряват храносмилането и облагородяват микроорганизмите, които живеят в червата. Никак не е чудно, че намираме ферментирали храни по целия свят в традиоционните култури.
Най-известни ферментирали храни са:
- Кисело зеле, кисели краставички, моркови и други зеленчуци;
- Кисело мляко и някои сирена;
- Кефир (Има млечен и воден кефир. След ферментация на млечен кефир от прясно мляко, съдържанието на лактоза значително намалява и го прави лесно усвоим за хора с лактозна непоносимост. Това е така, понеже гъбата се храни със захари, каквато е лактозата);
- Комбуча;
- Мисо;
- Кимчи;
- Житна вода (rejuvelac);
- Квасен хляб;
- Ябълков оцет;
- Вино, бира.
Както споменах в предния абзац, ферментиралите храни са показали, че подкрепят полезните бактерии в нашия храносмилателния тракт. Днешния свят, в който живеем, създава предпоставки за наличие на повече вредни бактерии в червата ни, отколкото добри.
Замърсената околна среда и въздух, хлорираната вода, антибиотици в месото и рибата, пестицидите в зеленчуците - всичко това води до нарушаване на баланса между добри и лоши бактерии (като патогени, вируси, паразити и гъбички) и може да се окаже причина за редица заболявания, причинени от чревна пропускливост. Част от тях са автоимунни заболявания, алергии към околната среда, хранителни непоносимости, редица храносмилателни проблеми и други.
Нека обобщя ползите от приема на ферментирали храни:
- Укрепват имунната система;
- Помагат в храносмилането и усвояването на различни хранителни вещества;
- Детоксикират тялото;
- Подобряват мозъчната дейност и когнитивното здраве;
- Справят се със стреса чрез връзката между червата и мозъка;
- Намаляват възпаленията в тялото.
Има ли общо ферментацията с консервирането на храни?
Чрез тези процеси се цели удължаване срока на годност на продуктите за сравнително дълъг период (няколко месеца). Но при ферментацията това става чрез повишаване броя на добрите бактерии в храната, което я прави алкална и полезна за човека.
За разлика от консервирането, където се намалява общият брой на бактериите (полезни и вредни) като се заливат зеленчуците с врял оцет и след това се варят. Това води до подкиселяване на продуктите и съотвено намаляване на алкално-киселинния баланс в организма ни. При ферментацията ензимите и пробиотиците се увеличават стократно, докато консервираният продукт реално няма здравословни ползи. Ферментиралите храни са много лесни и евтини за приготвяне, а консервираните изискват много суровини за направата им.
Автор: Марина Декова, bodyconstructor.com
