За много хора денят не започва, докато не изпият първата си чаша горещо кафе. Без значение какво пиете, за да се стоплите в студена сутрин, ново проучване установява, че избраната от вас чаша може да представлява сериозна опасност за здравето, съобщава "Стъди файндс".
Изследователи в Индия разкриват, че пиенето на кафе и други топли напитки от хартиени чаши може да освободи десетки хиляди потенциално вредни пластмасови частици във вашата напитка.
"За 15 минути, необходими за консумация на кафе или чай, микропластичният слой върху чашата се разгражда. Той освобождава 25 000 микрона частици в горещата напитка", обяснява водещият автор на изследването д-р Судха Гоел. "Обикновен човек, който пие три обикновени чаши чай или кафе дневно в хартиена чаша, би погълнал 75 000 миниатюрни микропластични частици, които са невидими с просто око."
Изследователите казват, че тези почти невидими микропластмаси се превръщат в основна заплаха за човешкото здраве.
По-рано тази година екип от САЩ откри за първи път микропластика в човешките органи. Те се опасяват, че това замърсяване може да доведе до рак или безплодие. Изследователите също така отбелязват, че микропластичното замърсяване може да причини възпаление при животните.
Миналата година са произведени около 264 милиарда хартиени чаши, като много от тях отиват при хора, консумиращи чай, кафе, горещ шоколад и дори супи. Този брой е еквивалентен на 35 хартиени чаши за всеки човек на планетата.
Търсенето на продукти за еднократна употреба се подхранва от нарастващия брой услуги за доставка по целия свят. Много хора търсят готови за консумация ястия, за да задоволят все по-забързания си начин на живот. Хартиените чаши също не изискват почистване и обикновено не създават същите проблеми за околната среда, каквото правят пластмасовите и стиропорните съдове. Въпреки това д-р Судха казва, че предстои да се плати цена за това удобство.
"Микропластмасите действат като носители на замърсители от рода на йони, токсични тежки метали като паладий, хром и кадмий, както и органични съединения", добавя изследователят от Индийския технологичен институт, Карагпур. "Когато се поглъщат редовно с течение на времето, последиците за здравето могат да бъдат сериозни."
В експериментите екипът на Судха излял ултрачиста (MilliQ) вода в хартиени чаши при температури между 85 и 90 градуса по Целзий (185-195 градуса по Фаренхайт) и след това ги оставил да престоят 15 минути. След това авторите на изследването анализирали горещата течност под флуоресцентен микроскоп. Пластмасовите облицовки също били изследвани отделно за промени във физичните, химичните и механичните свойства. Д-р Судха описа резултатите като "стряскащи".
"Можем да потвърдим изпускането във водата на микропластични частици, използвайки скенер. Еднократна хартиена чаша, изложена на гореща течност в продължение на 15 минути, има приблизително 10,2 милиарда субмикронни частици."
Чувствителна техника, която разделя химикалите, след това идентифицирала микропластмасите в горещата вода. Най-обезпокоително е, че анализът на пластмасовите филми открива наличието на тежки метали в течността.
"Това проучване показва, че трябва да се обмисли внимателно преди насърчаването да се използват заместители на биоопасни продукти и замърсители на околната среда", казва директорът на института професор Вирендра Тевари. "Бързо сменихме пластмасовите с хартиени чаши за еднократна употреба."
Тевари предлага връщане към традиционните теракотени чаши за еднократна употреба, които все още се използват в много части на Индия. Д-р Судха твърди, че удобството на хартиените чаши затруднява намирането на подходящ заместител. В съвременните офиси тези продукти вървят ръка за ръка с автомати за продажба на кафе и други дозатори за топли напитки.
Освен че отделят микропластмаси, както е посочено в изследването, хартиените чаши оставят след себе си тънки пластмаси, които замърсяват околната среда. Хартиените чаши за еднократна употреба не се разлагат на сметището и не могат да бъдат рециклирани. За тях съществува непрекъснато и нарастващо търсене, което може да бъде задоволено само чрез по-нататъшно обезлесяване.
Източник: БГНЕС
