Няма значение колко се тъпчем с определени храни – те никога няма да ни заситят. Всички специалисти в областта на храненето са единодушни, че например пълнозърнестите храни ни засищат, а преработените, „джънк” храни обратно - могат да предизвикат още по-силен пристъп на глад, сякаш не сме сложили нищо в стомаха си. Това е резултат от факта, че по-голямата част от хранителната стойност на тези продукти е изчезнала при преработването им.
И колкото и да впрягаме силата на волята си, някои храни ни карат да се пристрастим към тях. Без значение колко зле се чувстваме от тях, просто не можем да спрем да ги ядем. Кои са тези храни? Какви храни да избягваме, когато се опитваме да заситим глада си?
• Дъвка
Дъвките стимулират производството на стомашни сокове и слюнка. Тази слюнка, произвеждана по време на дъвченето, отива право в стомаха и го заблуждава, че има храна за смилане, а това ни кара да огладняваме повече.
• Диетична сода
Ако на етикета на някоя газирана напитка пише „диетична”, това не бива да ни заблуждава. Изследванията доказват, че диетичната сода и производните й ни карат да огладняваме, а това е сигурен начин, че ще нарушим диетата си.
Изкуствените подсладители също имат ефект на засилване на апетита, но за разлика от обикновената захар, те не доставят на организма нещо, което ще обуздае породилия се глад, твърди Шарън Фоулър, която представи изследванията си по тази тема в британския вестник „Дейли мейл” и американската телевизия CBS. Според нея подсладителите влияят ограничаващо на мозъчните клетки, които следва да алармират, че сме се нахранили.
• Замразената вечеря
Готовите замразени храни, особено т.нар. диетични, обикновено не съдържат достатъчно калории, за да ни заситят. Освен това в тях няма продукти като истински плодове и зеленчуци, които да ни осигурят фибри. А именно фибрите се разширяват в стомаха и ни карат да чувстваме ситост.
Не на последно място, преработването унищожава хранителните вещества, а замразените вечери обикновено се размразяват в микровълновата, която допълнително вреди на хранителната стойност на ястията.
• Високофруктозен царевичен сироп
Макар че според рекламите продуктите, в които той се съдържа, може спокойно да се консумират (с мярка), истината е, че високофруктозният царевичен сироп не може да се консумира умерено - той на практика е в почти всички преработени продукти и то не в умерени количества.
Сиропът подлъгва, т.е. и вреди, на метаболизма ни и колкото повече ядем, толкова повече ни се яде. Наистина е трудно да контролираме пристъпите на глад, защото високофруктозният сироп забавя секрецията на хормона лептин в организма. А лептинът е ключовият хормон, който казва на тялото, че е заситено и трябва да спре да яде.
• Сладкиши
Колкото и да са вкусни, пастите всъщност обикновено не ни засищат. Белите захар и брашно не съдържат фибри или други полезни хранителни вещества. Наистина временно преставаме на изпитваме глад, но скоро се оказваме още по-гладни, отколкото сме били. Затова, ако ни се яде нещо сладко и ако е възможно, е по-добре да избираме сладкиши, а и хляб, които съдържат пълнозърнесто брашно и възможно най-малко захар.
• Захарните десертчета
Освен ако не са пълни с протеини и минимално подсладени, захарните десертчета, които често похапваме набързо – за повече енергия, са абсолютно неподходящ избор, особено за началото на деня. Силно преработени и с много захар, тези сладки блокчета може и да ни се струват като спасение в забързания ден, но в крайна сметка ще имаме нужда от истинска храна, за да издържим до обяд. А това вече са калории в повече от нужното.
По-добрата алтернатива е да отделяме десетина минути да си приготвим закуска преди да излезем сутрин. Много по-добре е да започнем деня си например с овесени ядки с плодове, мед, фъстъчено масло и кокосово мляко.
Източник: zdrave.bg
