Децата в някои развити страни получават 2/3 от своите калории от свръхпреработените храни. Притеснителна е липсата на изследвания, посветени на въздействието на подобен хранителен режим върху физиологията.
За да си изясни това, британският лекар Крис ван Тулекен изпитва върху себе си за 30 дни диета от 80% свръхпреработени храни, в резултат на което в тялото и мозъка му настъпват множество отрицателни промени. Той заснема своя експеримент в документален филм за Би Би Си „С какво храним децата си?“. Макар че на пръв поглед приема на подобно количество преработена храна да звучи екстремно, с това се храни всяко пето дете, според него.
Така например закуската му е пържено пиле с най-различни химикали, включително мононатриев глутамат. В продължение на месец той се храни със „свръх-апетитни“ продукти и макар и вкусовите му рецептори да остават доволни от този факт, не след дълго тялото му започва да разкрива последствията.
Само няколко дни след начелото на експеримента, д-р Ван Тулекен забелязва, че се чувства гладен по-често от обикновеното, жадува определени храни и страда от запек. На 30-ия ден установява, че е наддал цели 6,5 кг, 3 от които са мазнини, от което екстраполира, че ако продължи така 6 мeсеца, ще качи цели 38 кг.
BMI (индекс на телесна маса) на д-р Ван Тулекен се увеличава с 2 за 30 дни, с което той влиза в групата с наднормено тегло. Настъпват и редица притеснителни хормонални проблеми. Така например кръвните тестове показват 30% увеличение на хормона на глада и 30% спад на хормона на ситостта.
Но най-притеснителни са промените регистрирани в мозъка. След като сравняват изображенията от скенера на мозъка преди и след 30-те дни, лекарите установяват, че диетата е стимулира създаването на нови функционални връзки между определени мозъчни региони:
„Диетата е свързала центровете за възнаграждение в моя мозък с онези, които ръководят поведенията, които са повтарящи се, които са автоматизирани.“, обяснява д-р Ван Тулекен – Т.е. яденето на свръхпреработени храни се превръща в нещо, което мозъкът ми казва да правя без дори да го искам. Това е нещо, което може да видите у човек, страдащ от някаква зависимост“.
Свръхпреработените храни обикновено се произвеждат индустриално и съдържат голям брой химически съставки. Въпреки че не е напълно ясно как тези продукти влияят ни толкова зле, скорошно проучване разкрива, че хората, които ядат предимно свръхпреработени храни, са склонни да консумират 500 калории повече на ден от тези, които се хранят с непреработени храни – при това дори тогава, когато количеството на сол, мазнини и захар и в двете диети е еднакво.
Обобщавайки опасностите от предлагането на такава неестествена диета на младите хора, Ван Тулекен казва, че „притеснението ми е, че детският мозък все още се развива и е много по-пластичен от моя, което означава, че промените вероятно ще бъдат още по-големи.“
