Децата, които в най-ранна възраст получават по-малко грижи и внимание, завинаги изостават в интелектуалното и социалното си развитие. Нови изследвания сочат, че това "неравноправие" не може да се навакса и от училището.
Произходът предрешава бъдещето. Проучванията за равнището на образованост през последните години многократно потвърждават това тъжно заключение. Според изследването, известно под името „Пиза”, детето на един професор в Германия има три пъти повече шансове да завърши гимназия, отколкото детето на една продавачка. Досега се смяташе, че училището не успява да изравни шансовете между децата. Напоследък обаче педагозите стигат до извода, че влиянието на семейството и родителите върху умственото развитие на малките деца е толкова голямо, че училището изобщо не може да компенсира различията.
Още в майчината утроба детето долавя звученето на думите. А по-късно, още преди да проговори, пеленачето прави разлика между граматически правилното и граматически грешното изречение. Това е доказано чрез изследване на мозъчната активност. Ето защо учени като психоложката Сабина Пауен твърдят, че годините непосредствено след раждането на детето са съдбовни. Тъкмо по това време възникват повечето нервни връзки в мозъка. Ако децата не получават достатъчно внимание и стимули – последствията са за цял живот. Доказват го шокиращите факти за децата от румънските сирашки домове, които по времето на Чаушеску са изоставени без никакви грижи. Когато такова дете отиде при осиновители, преди да е навършило две години, недоразвитите сектори от мозъка могат отчасти да наваксат изоставането. Останалите деца обаче за цял живот остават с този недостатък.
Мисленето на децата се влияе не само от ранни травми или от липса на грижи и внимание. Върху способността на невръстните деца да мислят влияят още думите и жестовете, погледите и докосванията, песничките и стихотворенията, които в първите години от живота им хилядократно се повтарят от родителите. А в лошия вариант просто липсват. Доказано е, че когато майката се отнася безчувствено към детето си, когато не му отделя внимание и не забелязва реакциите му, коефициентът на интелигентност на детето изостава, намалява и способността за концентрация.
Пет съвета към родителите
Американските учени Бети Харт и Тод Райли убедително онагледяват езиковото предимство, което имат децата в семейства с по-висок образователен ценз. Харт и Райли в продължение на години наблюдавали семейства от различни социални прослойки и брояли думите, които се произнасят пред малките деца. Изследването им се нарича „Ранната катастрофа” и показва, че децата в благоденстващи и грижовни семейства през първите три години от живота си чуват цели 30 милиона думи повече от връстниците си в по-необлагодетелствано положение. Няма училище на света, което може да компенсира такова гигантско изоставене, колкото и да се стараят учителите. Затова изводите на Харт и Райли могат да се преформулират в пет настоятелни съвета към родителите: 1. Четете, четете, четете! 2. Повтаряйте! 3. Преговарайте! 4. Пейте и рецитирайте! 5. Показвайте!
Най-важните жалони се поставят именно в семейството. За да израсне детето като интелигентен човек не са нужни нито специални тренировки на ума, нито йога за бебета, нито уроци по английски още от люлката. Решаващото е онова, което родителите интуитивно вършат във всекидневието – и онова, което не разрешават. Например – телевизията. Германският психолог Матиас Брокщед редовно разпитвал родителите на първолаците колко време прекарват децата им пред телевизора. И установил, че на малката привилегирована "принцеса” ѝ разрешават да гледа по някое предаване в края на седмицата, докато бедният "Гаврош” прекарва пред телевизора по три часа. На ден.
Източник: Дойче веле
