"А пък тате си слага твоя сутиен понякога" - изтърси веднъж 4-годишната ми тогава дъщеря, докато подреждах бельото в шкафа. "Моля? Кога?" – попитах смаяна. "Докато спиш" – отговори тя и продължи да разказва как в събота сутрин баща й си слага сутиен върху тениската и след това скача на нашия мини-батут. Тя беше толкова убедена в това, което казва, че по-късно през деня плахо попитах моя съпруг, учител, дали някога на шега не е слагал мой сутиен (не беше).
Засмяхме се, но се почувствах объркана. Да лъжеш, за да избегнеш наказание или пък да получиш допълнително сладкиш – това можех да го разбера. Но дъщеря ми лъжеше често и без повод, и никога не признаваше, че това са измислици. Чудех се дали трябва да настоявам за честност, за да не се превърне тя в патологична лъжкиня? Или пък да не обръщам внимание, за да не смачквам въображението й?
В крайна сметка, експертите, до които се допитах, бяха категорични, че няма нищо лошо в това. Много малки деца не схващат разликата между истина и измислица.
Всъщност, този тип лъжа може да е добър знак. Според изследванията, децата в предучилищна възраст с по-висок коефициент на интелигентност са по-склонни да лъжат. Освен това лъжите в ранна възраст може да допринесат за изграждане на по-добри социални умения в зрелостта.
Разбира се, не всички детски лъжи са невинни, а и все пак искаме да възпитаме деца, които ценят честността. Ако се запознаем с типовете лъжи, които децата изричат във всяка възраст, както и причините за тях, по-лесно можем да се справим с този проблем.
В първите години: дребни лъжи
На 3, а понякога и на 2 години, децата могат да започнат да изричат прости лъжи. Те отричат нещо, което са направили, или пък използват лъжа, за да получат нещо.
Няма смисъл да ги наказвате, тъй като те не осъзнават, че лъжат. Ако 2-годишното ви дете дръпне котката за опашката и излъже, че въображаемото му приятелче го е направило, просто му кажете, че котките също имат чувства. Още по-добре е да избягвате въобще конфронтацията – например да кажете „Виж, вазата се е счупила” вместо "Ти ли счупи вазата?”. Ако покажете гняв, ще получите в отговор лъжа.
Предучилищна възраст: малки хора, големи истории
Историята на дъщеря ми с баща й и сутиена е типична за 3-5 годишните и свободната им интерпретация на реалността. Това е възраст, изпълнена с невидими приятели, рогати чудовища и говорещи дъги.
За децата в предучилищна възраст лъжата може да е игра, или да отразява нещо, което искат да бъдат. Това не е точно лъжа, а един фантастичен, цветен въображаем свят.
Ако все пак това ви тревожи, опитайте се да гледате на нещата в перспектива. Ако детето изглежда щастливо и има здрави връзки с важните хора в живота си, няма нужда да се притеснявате от фантазирането му. Запомнете, че това, което изглежда странно на възрастния, за детето може да е просто начин обработи и приеме нова информация.
В началните класове: те си имат техните причини
В тази възраст не е рядкост детето да каже „бяла” лъжа. Това е важна стъпка в социалното му развитие и показва способността да излъжеш в полза на някой друг или за да не нараниш нечии чувства. Тя е индикатор за социална ангажираност и чувствителност.
Разбира се, не всички лъжи са "бели”, но дори тогава за тях има разбираеми, дори простими причини – например, ако детето се страхува от наказание или да не ви разочарова, или пък ако усеща от ваша страна натиск по отношение на способностите му. Ако, да речем, има проблеми с математиката, може да излъже, че не са им дали домашно. Затова, преди да го изпратите за наказание в стаята му без телевизия, се опитайте да разберете какво го е накарало да излъже и заедно се опитайте да разрешите проблема.
Между 10 – 12 години: растат бързо и "разтягат” истината
В предпубертета децата започват да спестяват подробности от живота си, които преди това охотно са ви разказвали – например клюки от училище. Тази новопридобита потайност не е притеснителна и не означава нещо лошо. Тя е стъпка към съзряването. Разбира се, те могат и да злоупотребяват с по-голямата си самостоятелност и намаления контрол от ваша страна.
Обичайно в този период лъжите се въртят около домашните, домакинските задължения или миенето на зъбите. Най-добрият отговор е просто да изразите неодобрението си. Но ако лъжите станат хронични, може да се наложи да потърсите професионална помощ. Според специалистите това може да се дължи на тревожност и повишени нива на стрес у детето. Но пък може и да означава просто, че имате умно дете, за което лъжите са удобна тактика.
Кой е най-добрият начин да реагирате? Нека поведението ви му служи за пример (вместо да лъжете за възрастта на по-малкия му брат, за да спестите един билет за кино). Говорете му и за това, как лъжите могат да разрушат доверието и връзката между вас. Този урок няма да подейства веднага, но ще помогне на детето ви да се превърне в едни честен възрастен. Също като вас.
Джулиет Гилбърт, майка на две деца, автор на книга за децата и наркотиците
