Върховният съд в Полша определи аборта за противоконституционен, дори в случаите на фетални дефекти. Това е победа за правителството, но и нов начин за контрол над телата на жените, пише полската журналистка Магдалена Гвоздз-Палокат. Ето какво още написа тя.
„Аз съм жена. Аз съм католичка. Майка съм на две деца. И съм бясна.
Децата ми са все още малки и спомените ми за бременността са много пресни. Имах късмета, че не се е налагало да се изправям пред такава изключително тежка дилема. И все пак бях измъчвана от съмнения и страхове дали всичко ще бъде наред. Не мога да си представя как се чувства жената, родителите, които получават новината, че бебето, което ще имат, има малък шанс да оцелее или ще се роди с тежки увреждания. За да принудите тази жена да роди, дори когато самата тя се чувства сякаш част от нея умира, изглежда като мъчение. Това е мъчение!
Спомням си притесненията, които ме придружаваха по пътя към лекарския кабинет преди всеки преглед. Спомням си колко бях благодарна за напредналата медицина, че ми дава възможност да разбера дали бебето ми има усложнения. И, да, бях благодарна, че в крайна сметка, ако най-лошото дойде, мога да реша как да продължат нещата. Независимо кое решение ще вземете в такава ситуация, то е изключително трудно. Кой обаче трябва да има правото да решава?
Възхищавам се на всяка жена, която решава да роди много болно дете и е готова да го придружава на всяка малка стъпка от житейския му път. Познавам семейства, които са били достатъчно смели да направят това. Търся подходящи думи, за да изразя колко голямо уважение изпитвам към тези семейства. Да, тази стъпка наистина изисква смелост. Но е невероятно грозно да се внушава, че някой, който решава по различен начин, е страхлив или против живота. Това решение също изисква смелост и то също има последици за цял живот.
Ако самата жена не може да реши, тогава кой има право? Не мога да разбера как някой би имал дързостта да направи такава преценка за някой друг. И все пак полската Партия на правото и справедливостта (PiS) прекрои Върховния съд, за да послужи на собствените им цели.
Жените са тези, които са осъдени - осъдени на страшното отброяване до смъртта на децата, които носят. Много от оцелелите бебета ще бъдат живи само няколко дни или седмици, но това не интересува никого. Майката и децата, родени с увреждания, са тези, които ще страдат. Хората, които на висок глас обявяват необходимостта от „пълна защита на живота”, няма да споделят тази болка.
Държавата също няма да бъде там, когато става въпрос за подпомагане на семейства с тежко болни деца. И тук не говоря за материална подкрепа, а за структури и възможности за хора, които се нуждаят от подкрепа от самото начало. В Полша тези са дефицитни. Липсват услуги за рехабилитация, подходящи училища и инфраструктура и в крайна сметка липсва приемане.
Тук не става въпрос да бъдем за или против нещо, става дума за основното право на жените да решават сами. Полското правителство продължава да забива нос по-дълбоко в сферите на живота, които не са негова работа. Политиката сега определя какъв точно трябва да бъде добрият полски човек, добрата християнка, добрата съпруга и майка.
Жените като цяло са силни същества - достатъчно силни, за да вземат собствени решения. Този факт не се харесва на всички. Време е мнението на жените да се чува все повече и повече. Дори в Полша."
