От момента, в който гушнеш бебето си за пръв път, никога няма да бъдеш същата. Понякога можеш да копнееш за човека, който си била преди – когато имаше свобода и време и нищо съществено, за което да се притесняваш.
Ще познаеш умората така, както никога досега не си я усещала, вероятно дори ще станете първи приятелки. Дните ще се сливат в седмици, които ще ти се струват абсолютно еднакви. Пълни с хранене, смяна на памперси, преобличане, плач, безсилие, спане, а може би липса на сън… Безкраен цикъл.
Но не забравяй, че за всичко си има последен път…
Ще дойде момент, в който ще нахраниш бебето си за последен път. То ще заспи върху теб след дълъг ден и това ще е последният път, когато имаш възможност да гушкаш спящото си дете. Ще му измиеш косата след хиляди увещания и от този ден нататък то ще иска да се къпе само. Ще те държи за ръка, за да пресече улицата и повече няма да посегне към теб. Ще те събуди посред нощ, за да те гушка и това ще е последната вечер, когато се събуждаш заради това. Ще те целуне на път за детската градина и на следващия ден ще иска сам да отиде до прага й. Ще тича към теб с вдигнати ръце за последен път…
Работата наистина е там, че дори няма да разбереш, че е за последен път. И дори тогава ще ти отнеме известно време. Така че докато живееш в тези времена на постоянно сливащи се дни и седмици, не забравяй, че има само определен брой от тях и когато ги няма, ще копнееш просто за още един ден…
За последен път.
