"Обичам те, мила мамо, и обещавам да не върша глупости, спокойно не се притеснявай за мен." С тези думи едно 15-годишно момиче се сбогува с майка си, убита от собствения му баща. На това дете му предстои да расте ужасно трудно и ужасно само. Да се бори с огромната липса на единия си родител и да изтрива другия от себе си.
Няма по-голяма самота от тази да се отделяш от собствените си гени. Да се обезродиш и обезличиш. Да изтриеш половината от себе си и живота си дотук. За да можеш да дишаш между стоновете мъка. За да можеш да продължиш да живееш въпреки и защото. За да разтегнеш с голите си детски ръце родителското менгеме, да излезеш от него и да не бъдеш нито жертва, нито престъпник, а само себе си.
Всяка четвърта жена е жертва на домашен тормоз.
Между 100 и 130 убийства по битови причини стават всяка година.
В два от случаите за изминалата година, заедно с жените са убити и децата им.
Всеки ден МВР залавя по едно дете, извършило убийство.
Това е само малка част от сива, безлична статистика, която прочитаме по диагонал и подминаваме. Докато не стигне до нас. До съседната врата, до бюрото вдясно, до приятелката, която винаги се прибира първа и крие тялото си в дълги, безформени дрехи. Тогава сивотата придобива цветове и форми, синини и белези, преглъщане на думи и тихи стонове. Тогава в повечето случаи вече е късно.
Насилието може да има много лица:
Физическо насилие – всяка форма на телесна принуда, болка, жестокост, ограничаване на свобода и избор.
Сексуално насилие – всяка форма на принуда, интимност против вашата воля, използване на физическа сила, причиняване на болка и жестокост при сексуален контакт, проявяване на изключителна ревност
Емоционално насилие - всяка форма на обида, манипулация, игнориране, унижение, заплахи, ограничаване, крещене.
Мъжът – насилник е комплексиран, с огромно чувството за малоценност, слабост и нищожност. Главните отключващи насилието фактори са: злоупотреба с вещества и зависимости – алкохол, наркотици, хазарт; ревност; финансови проблеми; насилие в детството.
Жената – жертва е уплашена до смърт. Тя изпитва хронична вина, затова че "ядосва" и предизвиква насилника. Тя се срамува да сподели с близките си, защото твърде фанатично вярва, че сама е причината за случващото се. Най-често смята, че:
Когато му роди дете, нещата ще се оправят;
Когато спре да го ядосва, нещата ще се оправят;
Когато тя започне/спре/смени работата си, нещата ще се оправят;
Когато спечелят някакви пари, нещата ще се оправят;
Той силно я обича и с времето нещата ще се оправят.
Следва фаза на отричане. До следващия пристъп на гняв, ревност, раздразнение. До следващия бой, емоционален шантаж или манипулиране.
Истината е, че:
Първият шамар никога не е последен;
Ревността не е признак на обич;
Системните избухвания и скандали не са просто характер;
Милото поведение и скъпите подаръци не са признак, че той се променя;
Сигурността с такъв човек се нарича затвор;
Не, вие не го предизвиквате!
Не, вие не сте виновна!
Не вие, не сте си го заслужила!
Няма нищо добродетелно, смирено, християнско, добротворно, героично, великодушно и извисяващо в това да търпите тормоз. Да бъдете обект на тормоз. Да бъдете ужасен пример за децата си.
Защото тези деца утре ще бъдат
сираци,
насилници
или мъртви.
Вие избирате.
Автор: Ина Зарева, mamaninja.bg
