Какво се случва, когато родителите действат егоистично?
Понякога се чувствам зле и единственото, което искам да направя, е да лежа в леглото цяла седмица, без никой да ме занимава. Въпреки чувствата и желанията ми обаче, тъй като аз съм родител, никога не трябва да се отпускам, дори и когато ми е зле.
7-месечно ми бебе не осъзнава, че сега не е най-подходящият момент да се събуди пет пъти през нощта. Все пак то е още бебе и не може да спре да реве, само защото майка му е болна. Всеки път, когато той започваше да плаче, трябваше да забравя за болките си, да вдигна задника си от леглото, да стисна зъби и да го нахраня, молейки се това да ми спечели поне още няколко часа сън. Въпреки състоянието ми, всеки един момент аз трябва да съм до детето си и да се грижа за него, защото съм родител, а това е, което правят родителите.
Сигурна съм, че всички майки ще разберат това.
В тези първи няколко дни, седмици и месеци от живота на нашите деца, ние сме толкова влюбени в тях, че забравяме за собствения си живот и се отдаваме изцяло на тези малки същества, които зависят от нас. Даваме им всичко: нашето време, нашите пари, нашата кръв, пот и сълзи в преследване на родителството. Ние даваме и даваме, и даваме, докато вече не можем да дадем повече.
Но дали това наистина е здравословно?
Нашата култура почита култа към родителите-фанатици, тези, които изцяло са отдадени на децата си. Създадени сме така, че да се чувстваме необяснимо виновни, ако посмеем да имаме други интереси, освен грижите за бебето ни. Моментално се превръщаме в лоши майки. Такива, които искат да отделят време за себе си, вместо да подарят цялото време на детето си. Но не можем да пренебрегнем факта, че високите ни очаквания могат да навредят, както на самите нас, така и на нашите деца (хората, заради които се жертваме).
И ето ме – тук съм, за да ви кажа това, което никой друг няма да направи.
Понякога е добре родителите да действат егоистично. И какво имам предвид с това?
Разбира се, не можем да изоставим нашите деца, само защото сме хремави или имаме мигрена. Но по-скоро трябва да се постигне един баланс между живота на детето и нашия собствен. Затова е хубаво да отделяте и малко време за себе си всеки ден.
Възпитанието на децата е маратон. Ние ще сме част от него за дълго време и ще сме безполезни за всички, ако още в началото изцедим силите си. Не можем да пренебрегнем нашето собствено психическо и емоционално здраве и да очакваме това да не се отрази на нашите деца. Когато родителите не се чувстват добре и не живеят добре, децата също няма да израснат, както трябва.
Освен това, трябва да научим децата си, че не всичко, което желаят, може да им се даде. Те трябва да разберат от малки, че не са в центъра на вселената и няма как нещата винаги да стават така, както те искат.
Ако наистина искаме да се повиши социалната компетентност на деца ни, трябва да ги научим да балансират своите собствени нужди с нуждите на другите. Това никога няма да се случи, ако им се връзваме на всеки каприз.
Ето защо, моят съвет към всички родители е да бъдат леко егоистични. Малко свободно време прекарано с приятели, с любимия или пък отделено само за вас ще ви се отрази повече от добре. И не се чувствайте добре, ако за 20 минути не сте плътно до детето си и не изпълнявате всички негови нужди. Ако искате днес да излезете, да отидете на спа или на шопинг, може да наемете детегледачка или да оставите детето на някой сигурен човек. Мислете и за себе си! Ако искате да сте във форма и да се грижете добре за децата си, то трябва първо да се погрижите за себе си.
Така че, бъдете малко егоистични, но добри родители!
Източник: familyshare.com
