С времето ще разберете, че родителите ви са направили каквото са могли за вас. Човек дава колкото може. Човек действа както е научен.
С времето разбирате как някои от баналните съвети, които са ви давали те, са истина. Но всеки трябва да мине по своя път, да научи своите уроци и да се увери.
С времето разбирате, че може и да няма вечна любов, но връзката с родителите е по-силна и безусловна. С времето разбирате как са се чувствали те. Но е било ред да минете първо през младостта и да летите с луда глава.
Разбирате колко обич са носили за вас и колко усилия са полагали. Спирате да упреквате, научавате се да им отвръщате с любов, защото животът е кратък и остарялата, сбръчкана ръка е била онази, която е милвала челото ви, когато сте били болни.
Това е била онази жена, която със скрити сълзи ви е изпратила на първия учебен ден, радвала се е, когато сте прохождали, била е горда с първата крачка и е лепяла рисунките ви на хладилника.
Понякога разбираме толкова много, едва когато стъпим в техните обувки. Защото има усещания, които само един родител може да разбере. Обичайте ги!
