В книгата "Детството и семенцата на щастието“ (с подзаглавие "Пет стъпки към това децата да открият радостта“) клиничният психолог и баща на три деца д-р Едуард Халоуел изследва задълбочено важния въпрос какво кара децата да са щастливи и да се чувстват комфортно в заобикалящия ги свят. Целите на изследването си авторът характеризира така: "В тази книга става дума за това къде се корени радостта. Предлагам конкретен подход, чрез който да увеличите шансовете на детето си да изпита щастие и удовлетвореност, а по-късно те да се задълбочат в живота му като възрастен.“ Ученият споделя с родителите своите наблюдения не само като специалист, но и като баща.
В "Детството и семенцата на щастието“ Халоуел предлага план, състоящ се от 5 стъпки (близост, игра, практика, майсторство и признателност), които всеки родител може да използва, за да помогне на децата си да растат щастливо и да се развиват пълноценно. Този план може да се прилага не само от родителите, но също и от учители, както и от всеки, който се занимава (не)професионално с деца.
***
Как децата израстват уверени, с нагласата, че могат?
След като се замислят за собственото си детство, повечето хора си спомнят два типа неща. Първо се сещат за радостните моменти, за хората, които са ги обичали и насочвали, или за специалните моменти на триумфи и постижения. След това си спомнят за проблемите, с които е трябвало да се справят, за поражения или несправедливости, за трудни моменти, в които са успели да оцелеят и които са ги формирали като личности. Изследванията, направени от Чиксентмихай, Селигман, Вайлант и редица други, потвърждават идеята, че двете основни умения, на които разчитат щастливите възрастни, са способността да се справяш с нещастието и способността да си създаваш и поддържаш усещане за радост.
Особено окуражително е да знаем, че тези умения могат да се усвоят. Няма нужда да сте родени с правилните гени, за да се научите да се справяте с трудностите или да създавате и поддържате радостта.
Как да се справяме с тежките моменти?
На пръв поглед може да решите, че детските корени на щастието са очевидни. Ако имате добри гени или щастливо детство, ще бъдете щастлив като възрастен. Ако ли не – няма.
Нещата обаче не стоят така. Нещо повече, реалността няма нищо общо с това. От генетична гледна точка има милиони възрастни, които са преодолели "лошите“ си гени; те са преодолели генетичните си проблеми от типа на обучителни трудности, депресия или вроден порок на сърцето. От гледна точка на житейския опит пък има милиони нещастни възрастни с хубаво детство, както и много щастливи възрастни с убийствено тежко детство.
Нека ви разкажа за детските години на Шентуания Бюканън и след това искам да познаете с какво се занимава тя днес.
Шентуания се ражда в щата Мисисипи. Майка ѝ е пристрастена към кокаина и живее в пълна мизерия. Четири години след Шентуания се ражда сестра ѝ, а след още три – брат ѝ. Те живеят почти без никакви пари и на практика и без майка. В дома им влизат и излизат наркотици, майка им ту идва, ту си отива и единственият човек, който се грижи за тях, е много възрастната ѝ, болна баба. Шентуания се научава от нея да готви и чисти и се грижи за брат си и сестра си още от седемгодишна възраст. Когато става на единайсет години, баба ѝ почива, а майка им ги напуска. Шентуания, брат ѝ и сестра ѝ остават на улицата.
Макар да не ѝ оставя пари, баба ѝ успява да вложи в детето нещо много по-ценно: тя формира у нея определени чувства. Едното било усещането, че има сили и може да се справи с каквото и да я сблъска животът. Другото било пламенната вярност към брат и сестра ѝ и здравата връзка с тях. Вместо да допусне да се разделят и да бъдат изпратени в различни приемни семейства, което щяло да стане, ако се били обърнали към държавата за помощ, Шентуания решила да живее по улиците на град Джаксън в Мисисипи заедно с малкия си брат и сестра. Тя печелела пари на улични игри със зарове. Спели под стълбища и понякога в кучешки колибки в задните дворове. Използвали тоалетните по бензиностанциите или в "Макдоналдс“ и се ровели за дрехи в боклукчийските кофи. Шентуания направила всичко, за да оцелее и да защити брат си и сестра си. Тя била решена, че тримата ще се справят като семейство, заедно, независимо от всичко.
Къде мислите, че е тя днес? Според статистиката би трябвало и тримата да са станали наркомани, да излежават присъди в затвора или да са отритнати от обществото и едва да оцеляват.
Ала трите деца не вярвали в статистиката. През юни 2001 г. Шентуания завършва Медицинския факултет на Университета "Браун“ и през юли започва да работи като акушер-гинеколог. Сестра ѝ наскоро завършва втората си година в колежа, а брат ѝ е във военноморските сили.
