Той се среща почти навсякъде, но основно в парковете, около детските площадки и фонтанчетата. Отличава се с огромна раница с всичко необходимо, побираща вещи и хранителни запаси за близо седмица. В лявата си ръка почти винаги носи тротинетка или велосипед, а в дясната благоговейно стиска детска ръчичка. Това е модерият Родител. На пръв поглед любящо и грижовно създание, почти винаги усмихнато, независимо от вертикалното или хоризонталното състояние на детето си.
Модерният родител всъщност е огромна заплаха за нашето общество, точно защото се предполага, че той трябва да възпита бъдещето на нацията. А всъщност бъдещето на нацията се възпитава само, това гласи и девизът на родителя. Детето трябва да избира само за себе си какво му харесва, какво да яде, какво да гледа по телевизията, с каква прическа да е, дали да се къпе или не, дали да си ляга в десет или не. Детето е божество, то всъщност разбира повече от родителите си. То е или кристално, или индигово, но винаги в правото си. То може да научи на най-дълбоки откровения големите, така че никога не трябва нищо да му се забранява, току-виж го прекъснем посредата на някой ценен житейски урок, който ни дава. Това смята модерният родител. Той и затова е с една тиха усмивка, в лек спиритуален транс, когато вижда малчугана си да се въргаля на земята, кращейки „няма пък“. Той просто вижда как пред него се извайва едно ново човешко същество с бъдещи качества на лидер и с гордост пред себе си признава: „Да, не аз възпитах това дете, то обогати мен!“. Тази мантра го кара да се скрие в блаженото скривалище на собствения си подход на възпитание и да достигне до Нирваната на пълната безотговорност.
Както всяко явление и модерният родител си има разновидности:
Родителят веган – да, може и да не е вегетарианец дори, но знае кое е най-полезно за неговия организъм и този на целия свят. Изнася лекции за правилно хранене на децата до три годинки пред всеки срещнат „колега“. Винаги има кибритена кутийка с хималайска сол и стъклена бутилка с дестилирана вода. Противно на очакванията децата на този родител са много свободолюбиви и себегледащи се. Те сами избират да не ядат шоколад, свинско, подминават с погнуса „Макдоналдс“, повдига им се от бял хляб, а любимият им десерт са житни медени мъфини. Защо ли? Те просто не са опитвали никога всички от гореизброените вреднотии, но и не са искали. Тяхната кристална аура просто се омърсява дори само от аромата на пържени картофи. Така смята мама веган.
Родителят работохолик – обикновено се прибира уморен, става уморен, работи уморен, обядва уморен. Той винаги е затрупан с работа, само и само да купи нов таблет, мобилен телефон, плазма, лаптоп и т.н. на малката си гордост, за да се образова мъникът сам. С гордост гледа как детето му „разцъква“ по добре Counter Strike от него (позната още като „ЦеЕс“ и чак се насълзява при мисълта какъв велик програмист е родил. Ако малкото реши, че ще се заинати и няма да си легне, той не смее да го отдели от лаптопа. Все пак детето учи, развива се, пък и вземе да се разплаче... После няма заспиване за никого в семейството. Нека не се разстройваме излишно. Родителят ще си полежи още час, за да си догледа мача.
Родителят адвокат – това е най-високата форма на спиритуална извисеност при модерния родител. Този тип разновидност се характеризира с изключително висока степен на търпимост на непокорство. Всъщност той отрича непокорството като факт. Детето не просто преценява само за себе си какво може и не може, но дори тази му преценка да вреди на другите, адвокатът застава на страната на детето. Защо ли? Защото то е право, винаги и за всичко. Щом е почуствало нужда да оскубе друго дете в градината, явно аурата на пострадалото дете го е подтикнала. Сигурно така е дало добър духовен урок на плачещия мъник. Той ще го разбере по-късно. Ако някой упрекне родителя адвокат, той просто извисено се усмихва и обяснява как детето му е ангел, съвършенство, то не греши и не заслужава наказание. Наказанието също не съществува в речника на адвоката.
И така модерният родител всъщност пърха в пълно подчинение около малкото объркано дете. Хвърля му сборник по висша математика и очаква от мъника отговори на задачите, а детето дори не знае кое се извършва първо – изваждането или умножението. Когато то напише просто някакво ченгелче като решение, модерният родител ръкопляска в екстаз, но всъщност пляска на себе си и собствения си иновативен подход. Горкото дете в повечето случаи не осъзнава, че всъщност е сгрешило, продължава да пише ченгелчета на всички задачи, които идват в живота му, докато не порасне. Тогава то само се превръща в онзи високо спиритуален татко или майка, който не дава съвети, насоки, не поставя граници, само кухо ръкопляска на провала на собственото си възпитание. После се скрива безгрижно в пещерата на Безотговорността и си казва: „Аз не го възпитах, то само възпита себе си!“
