Сякаш беше вчера. Бях толкова развълнувана, украсих елхата, сложих подаръците под нея. Навсякъде се носеше аромат на греяно вино и вкусни канелени сладки. Празнична музика навсякъде и много усмихнати лица.
Сякаш беше вчера и ето пак дойде. Остават броени дни до един от най-светлите и хубави празници – Коледа.
И аз се изпълвам с надежда. Надежда за това, че хората ще бъдат малко по-добри, че ще виждам повече усмивки и по-малко намусени или тъжни лица. Надежда и вяра, че чудеса съществуват и ще се случат точно по Коледа.
И започвам да мечтая... и да вярвам, че мечтите стават реалност.
А каква е вашата мечта?
Знам, че вече пораснахме и не вярваме в Дядо Коледа, но това не значи, че няма да получим най-хубавите подаръци. А какво по-хубаво от това да сме със семейството, да усетим топлината на дома, да се сетим за стари приятели, да помогнем на баба за вкусната трапеза, да вдигнем наздраве с дядо, да прегърнем мама и да целунем любимия човек. Да сме всички заедно и да сме по-добри.
Затова отворете сърцата си! Отворете ги за доброто, за любовта, за нежността.
И моля ви, не го правете само по Коледа!
Правете добри дела, помагайте на хора и животни в нужда, подарявайте повече усмивки и не забравяйте да казвате на любимите хора, че ги обичате.
Не е нужно да го правите всеки ден, но нека е по-често. Дори и да не е всяка седмица, нека бъде поне всеки месец.
Не, нищо не ви струва, но ще направи както вашия живот, така и живота на другите, малко по-добър, малко по-красив.
Така че нека отворим сърцата си! Днес, утре, на Коледа... и после пак!
