Докато растях, никога не ти показвах достатъчно любовта си, мамо. Надявам се да ми простиш. А сега, когато вече съм голяма и откривам света, намирам частици от теб в себе си всеки ден. И не мога да бъда по-горда от факта, че се превръщам в теб. Защото те познавам и в добрите, и в лошите ти моменти и знам колко силна можеш да бъдеш. Ти си моят герой, мамо.
Не спираше да работиш усилено, за да ми дадеш всичко материално, от което имах нужда. А онова друго, нематериалното, ти бликаше от сърцето като водопад. Когато бях на 5, а ти завършваше магистратурата си, работейки на пълен работен ден, успя да ушиеш най-готиния костюм за представлението ми в детската градина. Още тогава знаех, че си Супер-мама. Сега, 20 години по-късно, все още вярвам в същото.
Ти ме научи на най-важните уроци, които трябва да знам, за да се справя с живота. Е, понякога ги научавах сама, но ти винаги беше там, за да ми предложиш рамо, на което да поплача. Оставяше ме да се опаря и ти благодаря! Благодаря ти, че не ме задушаваше с майчина тревожност и ме оставяше да падам. Благодаря, защото знам какво ти е коствало това.
Благодарение на теб сега съм упорит млад човек. А думите ти ехтят в главата ми "Винаги давай най-доброто от себе си, а ако не е достатъчно, значи не го даваш на правилните хора." Мамо, ти си моят герой!
