Винаги съм знаела, че някой ден ще стана майка. Дори още в ученическа възраст имах готови имена за бъдещите си наследници. Но в представите ми майчинството се изчерпваше с периода на бременността и след това като с вълшебна пръчица прескачаше направо на сладките моменти, в които бъдещата ми дъщеричка ходи след мен и задава нелепи въпроси. Е, разбира се, от високо се пада най-лесно, та още в първите дни след като станах майка осъзнах колко наивна съм била на времето.
Истината е, че този период те сблъсква с много "първи пъти”, включително моменти на пълно удовлетворение и спокойствие до панически атаки, граничещи с парализа. Уви, не съществува вълшебно хапче, с което можем да предадем тези емоции. Това може само да се преживее! Защото да станеш майка е като цунами от вълшебни хапчета, безброй въпроси, които те замитат, съмнения, тревоги и радостни моменти.
Първото нещо, което научих, когато станах майка, е че съм приемала съня за даденост! Да, бях чувала, че тази екстра все няма да достига, но не и че трябва да се сбогувам с това любимо занимание завинаги. Горчивата ирония е, че дори в нощите, когато всички спят (явно Земята е спряла да се върти за момент), ти ще лежиш будна, изнервена от тишината или просто от камиона, който минава да събира боклука.
Научих още, че времето е най-ценното нещо на света. Защото още със ставането от леглото, в главата вече имаш план за деня, списък със задачи и безброй палави мисли дали просто не можеш да се завиеш през глава и да си "вземеш болничен”. Естествено, в края на деня се чувстваш изтощена, разочарована и виновна, че пак не си успяла да пуснеш пералня, но пък вече си напълно готова за поредната безсънна нощ.
Майчинството ме научи и да обичам тялото си - всеки проклет сантиметър от него. Може би това е едно от най-трудните неща, които трябваше да направя като майка, като жена и като човек. Разбрах, че след няколко седмици, месеца или години белезите, кръговете под очите и отпуснатата кожа вече няма да са просто моето по-грозно Аз, което ме гледа в огледалото. Те ще са отражение на онази сладка усмивка, която получавам всяка сутрин и щом това е цената ѝ – така да бъде!
Да бъда майка промени всичко, което съм си мислила, че знам. За мен, за живота, за любовта, за смисъла, за малките неща. Понякога може да губя посоката, преминавайки през пустиня от трудни решения, но знам че пътят на майчинството едва сега започва и имам да уча, да откривам и да обичам. Цял живот. И след това.
