Доказано е, че само 10% от човешката комуникация се постига чрез думите. Останалите 90% са невербална информация, изразяваща се в картини, жестове, изражения на лицето, пози и други типове език на тялото. Почеркът, походката, навиците, предпочитанията към цветовете – всички тези елементи оформят огледало, в което се отразява нашата индивидуалност.
Психолозите често използват детските рисунки като част от невербалната комуникация, за да научат повече за емоционалното състояние на детето – какво харесва и не харесва, неговите мечти, страхове, затруднения и много други, които трудно могат да бъдат изразени с думи. Рисунките са прозорци към детския свят. Какво можем да разберем от тях? Ето някои основни неща:
Предупредителни знаци: Чудовище с хиляда очи, много мъничко слънце, тънка и почти незабележима линия на рисунъка – това са все неща, които могат да бъдат индикация за тревожност.
Сила на натиска
Ако е прекалено слаб, това разкрива плахост, свръхчувствителност или интровертност. Може да е знак и за нужда от повече внимание и подкрепа. Ако натискът е силен до степен почти да пробие листа, може да означава суетност, агресивност и капризност.
Цвят
По-активните, отворени деца обикновено използват топли и ярки цветове. По-затворените и плахи – студени цветове.
Според психотерапевтите, всеки цвят има определено символно значение:
- тъмносиньо – интензивна концентрация, внимание, насочено към вътрешни проблеми, спокойствие, удовлетвореност, себеанализ;
- зелено – спокойствие, независимост, настоятелност, упорство, предпазливост;
- червено – сила, ексцентричност, уникалност, агресия, хиперактивност, възбудимост;
- жълто – позитивност, непосредственост, оптимизъм, любопитство;
- виолетово – изобретателност, интуиция, емоционална и интелектуална незрялост (децата често използват този цвят);
- кафяво – мудност, физически дискомфорт, негативност;
- черно – меланхолия, неудовлетвореност, деструктивни тенденции, желание за промяна;
- сиво – безразличие, дистанцираност, склонност към самовглъбяване.
Броят използвани цветове също е важен. 5-6 цвята говорят за наличието на емоционален баланс. По-широката цветовата гама, говори за богат емоционален свят. Ако дете, по-голямо от 3 или 4 години използва само 1-2 цвята, това може да е индикация за негативност или неудовлетвореност.
Обекти
Някои елементи могат да се асоциират с детските страхове: чудовища, но също и мишки, паяци, змии, насекоми.
Честото рисуване на кръв, лекари или болници може да означава тревожност. Слънцето в детското подсъзнание символизира бащата. Ако то е закрито или твърде отдалечено от останалите елементи от рисунката, може да сигнализира за нужда от повече комуникация с бащата.
Къщата символизира майката. Огненочервен покрив може да бъде свързан с агресия, насочена към майката. Прозорците също играят много важна роля в детската символика: цветята по первазите говорят за радост, а затворени или с капаци прозорци – страх от отваряне към околните.
Листа, падащи от дърветата, говорят за страх от самота и желание на детето винаги да бъде близо до родителите си.
Обърнете специално внимание на обувките, краката и стъпалата. Ако детето рисува родителите си боси или без крака, това може да означава недостатъчно доверие в тях или нужда от повече сигурност.
Начинът на рисуване разкрива темперамента на детето.
Срамежливите деца правят тънки линии, докато енергичните драскат със силен натиск. Творчески настроените рисуват кръгове, меки форми (например спираловидно виещ се пушек от комина). Физически активните предпочитат ъгли и прави линии.
Разположение на рисунката върху листа: показва как детето пасва в обкръжението си. Лявата половина на листа означава миналото и привързаността към майката, дясната – бъдещето и бащата. Линии, насочени нагоре, представляват мечтите на детето, а такива, насочени надолу – ежедневния му живот. Дете, което се чувства сигурно и защитено, ще разположи своята фигура в центъра на листа.
Какво трябва да знаете?
Родителите не трябва да анализират всяка рисунка, за да не изгубят доверието на детето и неговия ентусиазъм за рисуване, ако се чувства наблюдавано. Оставете го да рисува само и на спокойствие. Пазете рисунките му. Те ще ви разкриват малките му тайни докъм 12 години. След това детската креативност вече не е спонтанна.
Няма вълшебна рецепта за разбиране и интерпретация на детските рисунки. За анализ е добре да имате повече рисунки от един период, на различна тема. Във всички тях ще откриете един и същи тип чувствителност, независимо от съдържанието.
С помощта на рисунките можете не само да надзърнете в душата на детето си, но и да промените обкръжаващата го среда към по-добро. Ако детето е гневно, уплашено или тъжно по някаква причина, накарайте го да нарисува "неприятност”. Може да се появи ужасно чудовище, мишка или дори безформено сиво петно. Попитайте детето какво иска това петно? Може би да се превърне в море с вълни, шарени рибки и сандъци със злато по дъното? Нека детето нарисува тази трансформация на друг лист. Мишката може да се превърне в принцеса, а чудовището – във фойерверк от бонбони. И това вече ще му донесе ново настроение, нова представа за него самото и за обкръжаващия го свят.
