Всички родители искаме да дадем най-доброто на децата си, но и да ги научим да се трудят, за да постигнат най-доброто, на което са способни. Все пак, надали някой си е поставил за цел да отгледа материално ориентирано дете, което си мисли, че светът му е длъжен. И в суматохата около 1 юни (впрочем, първият Ден на детето за моя син), мислейки задълбочено дали да му купя говорещо плюшено куче или проходилка, си дадох сметка какво наистина бих искала да му подаря.
Пресмятайки всички плюсове и минуси на евентуалните покупки, разбрах, че истинските подаръци, които искам да направя на малкото ми съкровище, са доста прости и определено не могат да бъдат закупени от мола. А именно…
Искам да му подаря увереност. От онази истинската, уповаваща се на любовта към себе си, а не на арогантността. Светът понякога може да бъде доста самотно място, изпълнено с гняв и разочарование, но човек разбере ли кои са силните му страни и повярва ли, че може да бъде промяната за някой, рано или късно ще намери път към щастието. А аз искам той да бъде безумно щастлив!
Искам да му подаря вяра. За да знае, че съществуват неща в света, които не можем нито да видим, нито да докоснем, но можем да усетим – и точно тези неща са най-важните в живота на човек!
Искам да му подаря перспектива. Защото монетата винаги има две страни и не всичко, което изглежда истинско, е. И колкото повече гледни точки могат да видят очите на човек, толкова по-лесно ще приема ситуациите в живота си.
Искам да му подаря време. Време, за да остане дете възможно по-дълго. Всъщност, това е обещание. Защото винаги ще се опитвам да направя и невъзможното, за да видя усмивката на лицето му и да запазя невинността му. И защото вярвам, че любовта и добротата могат да възпитават по-добре от всеки педагог.
Честит празник, щастие мое!
