За мен децата все още са много далеч (ако въобще реша да имам). Но един ден попаднах на статия във вестник за това, как съвременните бащи не успяват да са такива, каквито искат. Мъжете от моето поколение по всякакъв начин се опитват да бъдат различни от това, което са били техните бащи, но в крайна сметка не им се получава и се връщат към традиционните полови роли, които по начало са се опитвали да избягват.
Вероятно това е заради липсата на ориентирана към семейството политика на работното място, което пречи на двойките да имат равнопоставени отношения, когато решат да имат деца.
Когато си представям бъдещото си семейство, силно се надявам аз и съпругът ми да си разделяме поравно отговорностите за домакинството и отглеждането на децата. Но разбирам, че реално едва ли ще стане така. Най-малкото, за мен ще е много по-лесно да си взема отпуск по майчинство, отколкото за бъдещия ми съпруг. Освен това, жените са много по-склонни да се възползват от гъвкаво работно време и болнични, така че когато детето се разболее, най-вероятно мама ще е тази, която ще го гледа.
След като прочетох тази статия, започнах да си се представям като семейна жена и се опитах да сиситематизирам изискванията си към бъдещия баща на децата ми. Ето ги и тях:
1. Искам да взема участие
Искам да полага усилие и да участва в нещата, които са важни за децата ни – футболни мачове, пиано рецитали и т.н. С каквото и да се занимават те, аз искам той да е там, дори това да означава, че ще пропусне малко работа.
2. Искам да бъде добър ролеви модел
Децата попиват поведението на родителите си и искам децата ми да имат баща, който да се гордее от това, че те го имитират.
3. Искам да не върши неща зад гърба ми.
Вероятно ще има някои моменти от типа "Мама ми забрани, така че ще питам татко", но когато става дума за сериозни неща, искам да сме на едно мнение и да се подкрепяме.
4. Искам да изпълнява своята част от задълженията
Не смятам да съм единствената, която ще сменя памперси, ще храни децата или ще става посред нощ да успокои разплаканото бебе. Не смятам, разбира се, и да прехвърлям всичко това на съпруга си. Това е нещо, с което ще се справим и двамата поравно.
5. Искам да не ме прави "лошото ченге"
Не искам само аз да съм тази, която дисциплинира, а той да е този, който купува на децата сладолед. Нито да избягва да играе "лошия", а да бъде само "добрия".
6. Искам да е свободомислещ
Да имаш отворен ум е важно в много сфери на живота, но си мисля, че за родителството е особено важно. Не искам да отхвърля всяка идея, която ми хрумне, само защото е нещо, което не е правил преди.
Аз, от своя страна, също ще съм отворена към предложенията му. Възможно е той да се справи с определена ситуация по гениален начин, който на мен не би ми хрумнал.
7. Искам да бъде търпелив
Няма съмнение, че бременността, раждането и целият стрес покрай отглеждането на децата може да ме докарват понякога до ръба на лудостта, дори да не искам да е така. На него няма да му бъде лесно, но се надявам да се справи.
8. Искам да избягва разправиите пред децата
Последното нещо, което искам, е да причинявам излишен стрес на децата си, а да се караме пред тях би имало точно такъв ефект.
Никое дете не обича да слуша как родителите му се карат. Ако има проблем, то е по-добре да бъде разрешен по-късно, когато децата няма да са наоколо.
9. Искам да не кара никога децата да вземат страна
Не винаги ще сме съгласни един с друг, но това не означава, че трябва да се противопоставяме един на друг. И по никакъв начин не искам да караме децата да вземат страната на единия или другия родител. Това е инфантилно и ще се старая да го избягвам на всяка цена.
10. Искам да полага усилия, не да бъде перфектен
Никой не е съвършен, колкото и да се опитва. Би било смешно да очакваме нещо друго. Важното обаче е той да дава всичко от себе си и да се опитва да бъде добър баща. Това е, което наистина има значение.
