Когато бебетата ни порастват и се превръщат в деца, те осъзнават, че са отделни личности от нас, техните родители. Развиват собствена воля и чувство за самостоятелност и това е чудесно. Предизвикателството е да намерим баланса - да им позволяваме да бъдат себе си, но и да изпълняват това, което се очаква от тях.
Необходимо е да прилагаме дисциплина за доброто на всички – така че животът вкъщи да върви гладко, а децата ни да развият уважение към себе си, към околните и към заобикалящата ги среда. Да се използва физическа сила или принуда не е начинът и може да навреди повече, отколкото да помогне.
Ето няколко метода да приучим децата към дисциплина, използвайки думи и подходящ език на тялото.
1. Успокойте детето
Ако детето ви е разстроено, а вие се опитвате да му давате нареждания в този момент, то просто няма да е в състояние да ги чуе. Изчакайте, докато спре да плаче и се успокои и тогава говорете по темата.
2. Използвайте "Искам”
Вместо да казвате "Стани", пробвайте с "Искам да станеш". Вместо "Не скуби косата на сестра си” – "Искам да не скубеш косата на сестра си". Този подход работи добре при деца, които не обичат да им се нарежда. По този начин вие въздействате на техните емоции и те са по-склонни да се съгласят и да съдействат.
3. Отидете при него
Вместо да викате на детето от другия край на стаята (или по-лошо – от другия край на жилището), отидете при него и му кажете какво искате лице в лице. Помнете, че възпитавате модел на поведение. Ако сега му викате, след години то ще прави същото с децата си.
4. Установете контакт
Няма смисъл да карате детето да направи нещо, ако сте с гръб към него или в другата стая. Отидете при него и клекнете, за да сте на една височина. Така ще имате директен зрителен контакт, докато говорите. Ако телевизорът е включен, изключете го. Вниманието на децата се задържа за кратко, затова е важно да се уверите, че нищо не го разсейва и е пълноправен участник в разговора, лице в лице.
5. Използвайте правилния език
Методът "когато..., тогава...” може да бъде полезен при разрешаване на проблеми. Например ако вие искате детето ви да си оправи стаята, но то иска да излезе с приятели, вместо да кажете категорично "Оправи си стаята сега!”, опитайте с "Когато си оправиш стаята, можеш да излезеш с приятели, разбира се”. Казвайки "Когато си оправиш...” вместо "Ако си оправиш..." създавате впечатлението, че очаквате работата да бъде свършена. Така утвърждавате авторитета си по един добър начин и без битки.
6. Давайте алтернативи
Ако детето ви иска нещо, което не сте в състояние да му дадете в момента, предложете му алтернатива. "Не можеш да отидеш в парка днес, но можем да отидем на ледената пързалка”. Макар и да не е това, което иска да чуе, все пак е по-добре от само "Не”.
7. Давайте кратко
Наистина няма нужда да говорите надълго и нашироко, когато дисциплинирате децата. Бъдете кратки и точни, когато става дума за малки деца. Наблюдавайте ги как си играят помежду си – казват си само по няколко думи. Опитвайте се да правите като тях. Вниманието им не се задържа дълго и в един момент те просто престават да ви слушат. Тийнейджърите, от друга страна, могат да приемат разтягането на темата като заяждане.
8. Оставяйте им съобщения
Можете да оставяте малки бележки или да изпращате текстови съобщения (за тийнейджърите). Децата обичат да намират бележки навсякъде из къщата. Можете, например, да напишете "Изяж ме!” към банана. Освен, че намирането на такива бележки е забавно, понякога децата просто имат нужда да си починат от нашите гласове.
9. Приключвайте разговора
Когато нещо е решено, приключете разговора и оставете нещата дотам. Следващият път използвайте същия тон на гласа, така детето ще разбере, че сте сериозни в това, което искате от него.
10. Бъдете последователни
Когато казвате "Не”, това означава "Не”. Когато казвате "Не” и след това го променяте на "Да”, много усложнявате работата си. Децата ви няма да ви приемат насериозно, ако не сте последователни в решенията и изискванията си. Трудно е, но те трябва да знаят кой е шефът.
Когато кажете "Не” за първи път, вероятно ще има избухване от негова страна. Без значение от възрастта на детето – оставете го, докато избухването премине (стига да не нарани някого). Запазете спокойствие и го оставете да се изтощи. Не отстъпвайте от позицията си!
Когато сме отпочинали и без стрес, е по-лесно да играем по тези правила. Но в реалността, когато ежедневните задължения и неприятности ни притискат, много често всичко научено излита през прозореца. Въпреки това, не се отказвайте. Когато се научите да използвате подходящия език, тон и подход в точния момент, животът ще стане много по-лесен – и за вас, и за децата ви в дългосрочен план.
