Майчинството е към края си и протяжните дни, посветени на децата, са на финал. Леко вълнение за себе си, огромен трепет за предстоящата ясла или детска градина за детето завладяват все повече мислите ти. Ще мислиш за него - добре ли е, яло ли е, спало ли е, играе ли си, плаче ли, слуша ли, гушка ли го някой, сбило ли се е с друго детенце, ще обикне ли госпожите... и така можем да продължим до безкрай.
Всяка майка преживява този период по свое му, всяка вярва, че при нейното дете все пак има доза уникалност и е права, така е, във всяко семейство процесът е лично преживяване и разбира се уникално по рода си. Но, момичета нека си го кажем - всички сме го минали този път - спокойно! Само дишай! Да, едни деца не боледуват, други не спират да боледуват, едни работодатели не създават главоболия на служителите си, други прекратяват трудовите договори при трети болничен лист. Спокойно! Минали сме по този път! Просто дишай!
Най-хубавото в този процес е, че той така или иначе е необратим - вървим само напред - ясла, първа, втора, до последна група. После всички трепети, тревоги и въпроси се повтарят преди първи клас, и така до абитуриенския бал, когато вече всичко е преминало няколко нива нагоре по скалата на родителските тревоги.
Да се върнем към теб, уводът излезе дълъг, но е важно да знаеш - всички минаваме по този път - това е пътят на израстването ни, да, да, и на израстването на децата ни, но и нашето собствено, също!
Тук спирам потока на мисли, за да въведа една уговорка. Налага се да я направя заради няколко наистина изключителни жени, които познавам лично, които са абсолютен прототип на фурия в рокля - имат между едно и четири деца, не спират да учат, да се самоусъвършенстват, да градят кариера, да изкарват пари, и като цяло да ме карат да се чувствам близо до недъгава с моето вечно несгънато пране и ставане след третата аларма, разбира се, успала се... Та уговаряме се, че говоря на средностатистическите жени, които не завладяваме света от раз и на момента!
Поеми си въздух и се успокой! Всички сме минали по този път!
Майчинството изтече, детето е на градина, животът придобива различно темпо и образ, и е време и ти влезеш в новия ритъм. И те е страх, оглеждаш се - попаднала си в небрано лозе. Неудобно ти е, сякаш на челото ти пише, че до вчера си пяла "Зайченцето бяло" и си се крила под масата, за да направиш забавление на децата. Или по-лошо, може би директно се чете "Не помня как се форматираше в ексел! Нямам спомен как се подхваща служебен мейл, и учива форма Вие с главна или малка буква се изписва в днешно време?!"
Така или иначе, всеки ще прочете на челото ти това, което изписват:
погледът ти;
усмивката ти;
походката ти;
облеклото ти;
тембърът на гласа ти.
Стани по-рано, приведи се във възможно най-приличен вид, харесай себе си до колкото ти е възможно и излез с десния крак.
Каквото има да става, ща става. Не в кухнята, не в барабана на пералнята, а навън сред хората.
Децата имат нужда от връстници и ги намират в градината.
И ние имаме нужда от "връстници" и ги намираме за най-лесно на работните си места.
Нека ти синтезирам нещо, което според мен звучи смислено и отлежава в главата ми поне от няколко дни:
Цели държави оцеляват при смяната на един президент с друг; старо правителство с ново; папи умират и други се избират и римокатолическата църква все така се извисява здраво стъпила на основите си.
Всяка касиерка в квартално магазинче или на каса в столичен хипермаркет все някога е заставала за пръв път пред касов апарат и не е знаела точно как ще направи операцията по издаване на касов бон. Всеки артист е имал своето първо представление, по време на което се е притеснявал ще си спомни ли следващата реплика.
Всеки шофьор на такси е имал своя първи курс и въпросът "Ами ако объркам пътя"?
Всяка обичана мила госпожа, която е възпитала няколко поколения съграждани, е имала своя първи ден, заобиколена от поне двадесет ревящи деца, които още смукат биберон, носят памперс, не казват и ако са жадни, използват всяка друга дума, но не и "вода"!
Ти не си по-различна, дотолкова, че да направиш нещо по-фрапантно грешно от ситуациите, през които сме преминали всички останали!
Ок, сигурно ще сгрешиш няколко пъти, няма да запомниш имената на всички колеги наведнъж, ще кажеш доста неуместни реплики, докато опипаш почвата около себе си. И какво от това?
Може би ще ти се наложи да започнеш работа, която няма да е мечтаната кариера, но и тук си дай шанс и време, за да се осъзнаеш къде се намираш и какво искаш от себе си. В много случаи се налага да работиш това, което не ти харесва, но печелиш прилична заплата или се развиваш в мечтаната посока, но пък отплатата е толкова недостатъчна, че ти се налагат редица ограничения (поне в някакъв период от време).
Освен това, всеки работодател, който те "получава" като кадър във фирмата си, получава също така човек, който се е научил на комбинативност, креативност, упоритост и постоянство. Можеш да запазваш самообладание при кризистни ситуации, да водиш преговори с невероятни дори доводи и да успяваш да стигнеш до желания резултат. Майчинството не е загуба на време по отношение на личностното развитие на жените. Напротив, то е обогатяващ процес, който неизменно дава добавена стойност на онези от нас, които го превръщат в такъв.
И за финал - животът след майчинството повлича, както всяко друго нещо. Искаш да постигаш напредък, да се развиваш, да ставаш по-добра. Дишай дълбоко и се усмихни на себе си, преди да навлезеш в следващия етап. Денят на детето ти в градината ще бъде огрян от твоята усмивка, а твоят от неговата и ще знаете, че най-доброто предстои! Защото всички ние растем заедно с децата си - нека не е само на години, нека е израстване на много нива - нови, различни, неподозирани. Така животът е смислен.
