Когато чуят думата "гейша" много хора погрешно смятат, че става дума за лека жена, която предлага сексуални услуги срещу заплащане. В действителност, професията на гейшите е изключително древна, уважавана и за всеобща изненада – в миналото се е практикувала от мъже. Ако се чудите какво се крие зад традициите, външността и морала на истинските гейши, точно на това ще обърнем внимание в днешната статия от поредицата "Жени от непознати светове”.
"Гейша" по принцип означава творческа личност - творец, който развлича. Според японските разбирания това е момиче, което свири на шамисен (традиционен музикален инструмент) и разказва истории, за да поддържа доброто настроение на мъжете. Жените влизат в тази професия чак в края на 18 век - дотогава единствено мъже са имали ангажимента да забавляват императора като придворни шутове.
Гейшата започва обучението си още в невръстна детска възраст. Момичетата минават през специално училище, в което изучават всички тънкости на занаята. Гейшите са няколко вида и спрямо годините, прекарани в обучение, получават различни "нива”. За названието "Майко” се учи минимум 5 години, а за "Гейко” – 20 години. "Майко” имат свой придружител – приятелка, сестра или дори майка. По време на детството си начинаещата гейша работи като домашна прислужница или помощница на вече опитна гейша и така получава обучението си.
Животът на една бъдеща гейша несъмнено е труден. Сутрин става в ранните часове и ляга късно нощем. Учи се да пее, да танцува и да свири на струнния инструмент шамисен, наподобяващ китара. След дълго обучение един ден, ако Майка-сан реши, че кандидатката вече е готова, идва мечтаният момент тя да бъде обявена за гейша. Вече може да започне да носи специалните кимона, да се гримира с блестяща бяла пудра, да рисува устните си в кърваво червен цвят, да си прави сложна фризура.
Всички забързани опити на съвременните европейки да се гримират сутрин са детска игра в сравнение с работния макиаж на гейшите. Първо те намазват лицата си с чудодеен, ужасно скъп и изключително екзотичен крем - каквото например е мазилото, направено от екскременти на славей. След това загряват между дланите си малко парче восък, което втриват в кожата на лицето, шията и дори гърдите. И накрая, внимателно с четчица нанасят на челото и бузите нещо като тебеширена паста - именно тя придава на гейшите прочутата порцеланово-бяла визия.
Освен бялата маска, задължителен е и ружът, който трябва да е с цвета на кимоното. А върху безмилостно скритите очертания на устните накрая се нанася алено червило във формата на миниатюрно листенце или панделка. Строго забранено е гейшата да плаче, да се смее или да се поти, защото гримът може да потече и да развали реномето на мечтаната жена. Не бива и да се храни - смята се за неприлично, нито може да пийне от приготвения от нея самата чай.
Важно е да отбележим, че преспиването с клиентите не е сред ангажиментите на гейшата, това става само по нейно желание. Известно е, че гейшата няма право да се омъжва, но не ѝ се забранява да си намери покровител - данна. Това означава, че тя ще дарява с внимание само него, а той трябва да е достатъчно заможен, за да ѝ осигурява прилични доходи и уважително отношение от страна на другите богаташи. Малка част от гейшите след определен период от време се отказват от професията си и започват да водят нормален живот.
