Днес ще ви запознаем с удивителната история на жените Самбуру, населяващи земи в Северна Кения – там, където подножието на планината се слива с пустинята. В продължение на столетия, хората от племето Самбуру бродят из тези сурови земи в търсене на вода и пасища за животните си, които са техният единствен източник на храна.
Като цяло, племето Самбуру е напълно номадско – пият мляко и кръв и използват животинската тор като строителен материал. Традиционният кенийски дом на коренните жители се състои от една стая, в по-голямата част е „спалнята“ на мъжа и децата, по средата има импровизиран кът за приготвяне на храна, а в едно тясно и малко пространство спи жената, която няма право на глас в семейството, а и не само.
Векове наред жените от това племе са били третирани като нещо средно между робини и домашни помощнички. Традициите на Самбуру повеляват задълженията на мъжете да се свеждат до правене на деца и война, а за всичко останало се грижат дамите. Те дори биват обрязвани, за да не изпитват удоволствие от секса – все пак, тяхната функция била да раждат. Често им се налагало да вървят десетки километри пеша, за да донесат дърва, вода или просто за да заведат добитъка на паша.
Преди 15 години обаче ситуацията коренно се променила. След като в продължение на години са били изнасилвани и бити, няколко жени Самбуру напускат общността и се заселват в селището Умоджа. Само по себе си селото е революционно, защото е съставено изцяло от жени, а мъжете не са добре дошли. Голяма част от недоволните изоставени съпрузи се подигравали, че жените ще се провалят и ще бъдат “изядени от лъвовете”. Но не се оказали прави. Днес селото има магазин, училище, фонд за медицински нужди, лагер и отлични стада едър добитък и кози. Освен това, жителките на Умоджа плащат на дадени мъже, за да вършат "черната” работа, която по законите на Самбуру е типично женско задължение.
Идеята на Умоджа е да даде на жените свобода да контролират собствения си живот. Това обаче не може да стане, ако представителите на силния пол живеят там, защото неусетно ще се върнат към старите маниери на мъжко господство. Въпреки тази битка между половете, жените от Умоджа все още са отворени за връзки с мъже. Просто дамите трябва да се срещат със своя избраник извън територията на селото, а ако забременеят – да родят и отгледат своето дете в Умоджа.
