Децата обичат приказките, необикновените истории. Но повече от всичко харесват да им разказват за самите тях. Да познаеш себе си – това общо взето е основният мотив на живота. Човек не се интересува от никого така силно, както от собствената си личност, и той познава себе си чрез взаимодействието с другите, чрез своите привързаности, реакции, наблюдения.
Най-напред трябва да разкажете на детето историята на неговото забележително раждане. Никакви сперматозоиди и яйцеклетки! Децата искат да чуят колко много са ги чакали, как родителите си мечтаели за момченце или момиченце и приготвяли играчки, как татко купил ваничка и я носил на гръб през целия град, защото не го пуснали в трамвая. Как мама слушала музика, за да спи спокойно бебето в коремчето. Как татко галел това коремче и си долепвал ухото до него. „А аз какво казах?” – „Ти каза: тате, отивай да спиш! Не подслушвай!” Тези спомени и измислици децата са готови да слушат по сто пъти, защото това са преки потвърждения, че ги обичат силно, при това отдавна, от самото начало.
Но не по-малко важно е да се измислят и невероятни истории на успеха, програма за действие за двеста години напред. Аз съм против твърдото програмиране от типа на: „Като пораснеш, ще станеш лекар, като дядо ти и баща ти!”. Прекрасно е да има династия, но вие можете да се върнете отново към тази идея преди завършване на училището. А сега детето трябва да получи потвърждение, че пред него се откриват невероятни възможности. В разказите то може да бъде космонавт, пътешественик, гениален учен. Момичето, разбира се, ще стане първа красавица и телевизионна водеща.
Между другото, децата мечтаят за приятни неща, които вече познават. Видели са малки зайчета на село – трябва да станат или „животински” доктори, ветеринари, или фокусници, за да изваждат сладките пухкави зайчета от цилиндъра. Видели са красива пожарна кола – ще бъдат пожарникари! Децата са привлечени от всичко, което може да се види и опита. И само в детството можем да си променяме плановете всеки ден, като именно днешните са най-важни: последната версия е най-съкровената.
Разказвайте на децата за пътешествия, нови места за живеене, самолети, влакове, елени, пингвини, папагали какаду, лиани... Водете ги в зоопарка и планирайте пътувания до различни краища на света!
Детето и самò трябва да си измисля истории за своите приятели и играчки. Нали ще тръгнат на пътешествие заедно с него! Освен това и те са такива необикновени, весели и късметлии, като самото дете. Играчките, естествено, се купуват от магазина. А преди да стигнат до него? „Виж това камионче. То е карало разбойници в Африка, после е попаднало в плен и е било продадено, след което се оказало в ръцете на един стар майстор, а той го поправил и дал в магазина. И сега му провървя още веднъж – дойде в нашето семейство”. – „Ами ако разбойниците тръгнат да го търсят?” – „Тогава ще се наложи да се бием! Нали няма да дадем току-тъй нашето камионче?” – „Няма!” – „Я да го попитаме, ами ако не желае да остава с нас?... Мълчи, притеснява се, не иска да говори! Хайде да си поиграем с него, нека се порадва!” Одушевяването на играчките, антропоморфизмът е особеност на децата от предучилищна възраст, в която се проявяват най-добрите им качества!
Из "Аз те чувам, разбирам и съм твой приятел, детето ми!", Олга Маховска
