След 21 години брак жена ми искаше да заведа друга жена на вечеря и на кино. “Обичам те, но знам, че тази друга жена също те обича и ще се радва да прекара малко време с теб.”
“Другата” жена, която съпругата ми искаше да посетя, беше майка ми, която е вдовица от 19 години, но ангажиментите в работата ми и 3-те ми деца правеха невъзможно да се веждаме често.
Тази вечер аз й се обадих, за да я поканя на вечеря и на кино.
“Какво не е наред, добре ли си?”, попита тя. Майка ми е от типа хора, които подозират, че обаждане късно вечер или изненадваща покана са знак за лоши новини.
“Мислех си, че ще бъде приятно да прекараме малко време заедно”, отговорих аз. “Само ние двамата.”
Тя се замисли за момент и каза “Да, много бих искала да се видим!”
На следващият ден отидох да я взема от дома й и забелязах, че беше доста нервна за нашата среща. Чакаше ме на вратата, облечена с палтото си. Беше си навила косата и носеше онази рокля, която облича само в тържествени случаи, като този, когато празнуваше последната годишнина от сватбата си. Имаше на лицето си щастлива усмивка. “Похвалих се на приятелките си, че имам среща със сина си и те бяха впечатлени!”, казваше тя, докато отивахме към колата. “Нямат търпение да им разкажа за срещата”.
Отидохме на ресторант, който не беше от най-скъпите, но беше приятен и удобен. Майка ми ме хвана под ръка, сякаш беше “първата дама”. След като седнахме, аз трябваше да прочета менюто. Тя можеше да чете само големите букви. Докато преглеждах менюто, изправих поглед и видях, че ме гледа с носталгична усмивка. “Аз бях тази, която ти четеше менюто, когато беше малък”, каза тя. “Значи сега е твой ред да се отпуснеш и да ти върна услугата”, отговорих аз.
По време на вечерята имахме непринуден разговор, нищо специално и необичайно, просто обсъждахме ежедневните събития от живота си. Толкова много говорихме, че забравихме да отидем на кино. Когато се прибрахме, тя каза “Ще изляза отново с теб, но само ако аз те поканя този път”, а аз се съгласих.
“Как премина срещата ти?”, попита съпругата ми, когато се прибрах вкъщи.
“Много добре. Много по-добре, отколкото съм си представял”, отговорих аз.
Няколко дни по-късно майка ми почина от инфаркт. Случи се толкова неочаквано, че нямах шанса да направя нищо за нея.
След известно време получих писмо, в което имаше платена сметка от ресторанта, в който бяхме вечеряли. Имаше и обяснителна бележка: “Платих предварително тази сметка. Не бях сигурна дали ще бъда там. Но въпреки това платих за две порции - една за теб и една за съпругата ти. Никога няма да разбереш какво означаваше тази вечер за мен!,
Обичам те, сине!”
В този момент осъзнах важността на важността на думите "Обичам те!” и как трябва да отделяме достатъчно време за хората, които обичаме. Нищо в живота не е по-важно от семейството!
Отделяйте му времето, което заслужава, защото нещата понякога не могат да бъдат отложени за "някой друг път".
