Всяка година на 1 март българите се окичват с бяло-червени мартеници - за здраве, за радост и с предчувствие за края на зимата и настъпването на пролетта.
Колко е древна тази българска традиция, едва ли някой може да каже. Според стара легенда мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух, именно в съчетанието между белия и червения конец.
Легенда от по-ново време свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров. Тези легенди са не една и две. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана "лошотия", която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от "лошотията", най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се поставят под камък. Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата.
Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова, пак на места, където са живели или живеят по-компактни групи българи. В народните представи пролетта идва с пристигането на Баба Марта. Нейният двойнствен образ — ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждаващ и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време — пак женското, но стихийно, рушащо начало.
Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието, на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към слънцето. Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец, без прибавки към него. В някои области на конците връзвали златна или сребърна паричка, синьо манисто, но те по-скоро играели роля на народен амулет — да предпазват от болести хора, добитък и овощни дървета.
Народното чувство за красота, което създава оригинално творчество, се проявява по-късно. Обикновено направени от вълна, мартениците са във вид на парички, топчета, пискюли, пулчета и "съсънки" (гроздчета). Неповторими са кукличките "Пижо и Пенда". Червеният цвят в бита на народа ни е средство за предпазване от болести. Да си припомним, че на младите булки и на малките деца са връзвали пресукан червен конец на китката. Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената — здраве и сила. Пожеланието е особено към децата – бели и червени, здрави и засмени.
Ето и няколко пожелания за Баба Марта:
Баба Марта носи пролетта,
здравето, щастието и радостта!
Аз ги пожелавам всичките на теб!
Бели небесни мечти, червени блестящи лъчи,
утринно слънце изгрява - ново начало ти дава.
Честита Баба Марта!
Да си здрав и силен,
да си бял и червен,
да си весел всеки ден!
Баба Марта бързала, мартенички вързала,
на момиче и кокиче, на момче и на дръвче!
Аз пък връзвам на теб, с пожелание за късмет!
Не бъди като баба Марта лоша,
не ме гони със студ и сняг,
а се усмихни и сърцето ми стопли!
От моето сърце ще взема червеното,
от твоето лице ще взема бялото
и ще нарека нашата мартеница
за здраве, късмет и любов!
Честита баба Марта!
