Да си неадекватен е свещено право на всеки човек. Когато обаче собствената ти неадекватност влияе на други, това се превръща в обществен проблем.
Именно това е думата, определяща най-точно издателство "Просвета" по отношение на идеята им за черно-белите учебници за бедни - неадекватност.
Трябва да си много арогантен, безчувствен или откъснат от реалността и елементарната хуманност и морал, за да смяташ, че няма проблем социално слабите деца да получават потвърждение отвсякъде, дори и от образователната система, че са втора категория хора и заслужават втора категория неща.
Който е имал в клас деца от бедни семейства, знае как те се притесняват всеки път, когато стане въпрос за това, и как с натежало сърце обявяват, че не могат да отидат на поредната училищна екскурзия. Отношението на останалите деца, на родителите, на хората около тях е въпрос, върху който държавата няма власт. В нейни ръце е обаче собствените ѝ институции да не позволяват дискриминация, защото на чина, пред черната дъска и пред знанието всички трябва да са равни.
От "Просвета" обаче не мислят така. За тях бедните трябва да си знаят мястото, решението на техните проблеми е чрез сегрегация, а не чрез програми за подпомагане и интегриране, а последствията за крехката детска психика изобщо не влизат в уравнението. От издателството си измиха ръцете с аргумента, че те не налагат нищо, това е избор на родителите.
Родителите обаче не могат да бъдат обвинявани. Всеки баща и всяка майка дават всичко от себе си, за да осигурят по-добро бъдеще на своите деца. Когато обаче системата те саботира, става изключително трудно да научиш сина или дъщеря си да не определя себе си според социалните възможности, да не слага юзди на амбициите си заради материалните ограничения и изобщо - да знае, че е равен на останалите и че с труд може да постигне много.
Потресаващо неадекватни са и оправданията на "Просвета" и аргументите за "добрата" им идея. От издателството обявиха, че ако не е бил избухналият скандал, са щели да обявят един жест на благородство - към всеки черно-бял учебник за бедни да върви и цветен електронен вариант. Откъснати от реалността, тези хора явно не виждат противоречие в идеята едни родители да нямат възможност да дадат няколко лева за стандартен учебник, но да имат лаптоп, компютър и таблет. Но вероятно е разбираемо - черно-белите идеи се раждат от черно-бели мозъци.
Мощната реакция на недоволство беше единственото положително нещо в скандала. Много е важно обществото ни да настоява поне държавата да не ни дели. Сами се делим достатъчно. Това особено важи за децата, които са уязвими към възприемането на грешни или изкривени модели и ценности, белязващи ги понякога за цял живот.
Няма системи, които официално да са сегрегирали гражданите си и да са завършили добре. И неадекватните гласове, които призовават за подобни неща, заслужават винаги яростен отпор и порицание.
Автор: Десислава Любомирова
