Всяко дете си има история, която е различна. Децата дават живот на играчките си, но колко по-лесно щеше да бъде ако имаше повече разнообразие в това, което виждат децата, докато растат? Колко по-лесно щяхме да приемаме различията си, ако още от малки бяхме свикнали да виждаме хора в количка или с патерици; да общуваме с деца, които не чуват или не виждат; да осъзнаваме, че има деца, чиито умове не работят като нашия и все пак това не ги прави по-малко деца; да виждаме деца от различен етнос и да играем заедно на общи игри? А представяте ли си колко много значи за едно дете да се идентифицира с играчка, която прилича на него физически - която носи неговите черти на лицето, която се движи или стои като него? Значи всичко!
Мая Донева и Георги Ангелов са едни от създателите на сайта "Малки човеци", в който предлагат създадени от тях различни кукли - кукла от ромски произход, със синдром на Даун, с диабет, с аутизъм и т.н. Поканихме Мая и Георги в Студио Актуално, заедно с Мария Атанасова, която е вдъхновението и прототипа за първата кукла от ромски произход. Ето какво ни споделиха те:
Мая и Георги, какво Ви провокира заедно с вашия екип да създадете различна кукла, а не като онези, които сме свикнали да виждаме по магазините? Как започна всичко?
Мая: Провокира ни това, че в куклите липсваше разнообразието, което го има в обществото. Децата растат заобиколени от бели и здрави кукли. Това е вътрешноорганизационна шега, но всъщност е истина и мислейки как да променим това, стигнахме до този извод.
Георги: При мен започна по същия начин - причината беше моята племенница. Тя има диабет. Откриха й го, когато беше много малка. Във всяка кукла се опитваше да открие себе си. Куклите всъщност не са толкова различни, а има просто малки детайли, които ги правят по-разнообразни.
Разкажете ни историята на Мария, която е първата кукла от ромски произход, както и на останалите кукли
Мая: Куклата Мария е вдъхновена от Мария Атанасова. Нас ни среща Национален младежки форум. В последствие тя стана ментор на Социалната чайна, на която аз съм основател и помагаше на хора от ромски произход. Когато стигнахме до прототипите на куклите истината е, че не можех да си представя да имаме друг прототип на куклата Мария. Писах й и я питах дали е съгласна, ако имаме кукла от ромски произход, тя да бъде базирана на теб и на това, което ти правиш. Тя всъщност много се зарадва и даде обратна връзка за това какво да направим по нея и сега си имаме малка Мария и Голяма Мария.
Каква е целта ви, създавайки подобна кукла?
Мая: Целта ни е това, че децата имат въображение, което попива като гъба и когато нещата около тях са еднакви и неразнообразни, те стават повърхностни и по-трудно приемат различията. Нашите кукли не са за болни или деца с диагнози. Във всяко едно семейство детето е различно и то има различни необходимости, за да се развива. Нормално е и играчките да отразяват това.
Какви са реакциите до момента спрямо нея - получава ли тя одобрение, или, може би, недоволства?
Мая: По-скоро реакциите са положителни. Има и нещо средно между любопитство и интерес - смесени реакции. Има и част от обществото, която реагира като "Какво по дяволите е това?". Истаната е, че много голяма част от хората са положително настроени и ги харесват. Най-важната е реакцията на децата, защото те виждат играчки. Когато едно дете види тази кукла, то не вижда липсващи хромозоми и синдром на Даун, а шарени чорапи, красиви дрехи, които могат да се преобличат, дълга и руса коса и въображението му заиграва.
Георги: Няма нито едно дете, което да не е харесало куклата и това за нас е най-важното.
А сега към истинската Мария - куклата е създадена по твой прототип. Разкажи ни и своята история и къде са пресечните точки между теб и куклата?
Както виждате самата кукла, освен че визуално прилича на мен, тя носи нейната идентичност. Колкото е различна, толкова е и еднаква. Там всъщност се пресичат истинската Мария и куклата Мария. Както си носим своята идентичност, така носим и своето многообразие.
Мария, несъмнено си се сблъсквала с много стереотипи и предразсъдъци. Много от ромите се смятат несправедливо за хора с по-нисък потенциал. Ти как се справяш с тези стереотипи и предразсъдъци? Каква е твоята борба?
За мен основното е диалогът, защото това, което аз се опитвам да правя е да изградя диалог между различните общности. Вярвам, че това е ключът към опознаването. Тогава виждаме, че хората всъщност не са толкова различни. Така започваме вместо да се вглеждаме в различията, да обръщаме внимание на нещата, които са ни еднакви.
Какво ти говори това, че куклата по твой прототип предизвиква медийно внимание и обсъждане?
Това ме радва, защото предизвиква диалог между хората. Много се зарадвах, когато Мая ме попита да бъда прототип на куклата, защото за мен е важно ромските деца да се припознават в нея под някаква форма, така и децата да виждат различното. Израствайки в българската образователна система, на мен ми липсваше това да виждаме къде са ромите. Виждах, че ние липсваме. Ромите са споменати в учебниците по география само като статистика в графата население. Липсваха ми разговорите за култура, традициите и история. Смятам, че куклата повдига въпроси и диалог за това. Много се радвам, че куклата съществува.
Разговорите на политическо ниво за ромската общност у нас продължават вече от десетилетия, но въпреки това сякаш тъпчат на едно място. Какви за вас самата са проблемите, които трябва да се решат в тази общност?
Започвам с това, че проблемите не са само в ромската общност и те не са ромски проблеми, а са социални проблеми. Проблемите, които се срещат в ромската общност, се срещат и във всички други общности. Смятам, че ако се говорим за такъв вид проблеми, трябва да се говори и за решенията им, а не да се набляга върху това, че са проблеми само на ромската общност.
Мая и Георги, сигурна съм, че и зрителите в момента се питат - има ли вече или ще има ли още подобни кукли и този път върху какъв аспект на различността ще акцентират?
Целите ни са много смели - във всяка една детска градина и ресурсен център да има една селекция от около 20 модела. Изисква много време за всеки прототип, защото работим с дизайнер на играчки, правим опити с различни платове и от скицата, идеята и текста до крайния продукт минава много време. Имаме различни варианти - от кукла с очила до кукла в инвалидна количка, кукла със слухов апарат.
Куклите ще бъдат ли пуснати в продажба и как можем да се сдобием с тях?
Георги: Да, куклите са налични в нашия сайт - malkichoveci.com. Може да го отворите, да разгледате и да си поръчате.
Интервю на Илиана Симеонова
