"Децата са нашето бъдеще, най-голямото щастие и т.н." – казват ви всички лелки от входа, от магазина, приятелките на баба ви и кой ли още не."Ами да, прави са жените", мислите си вие. Но идва един момент, в който идилията е на път да приключи, а вие трябва да се върнете в реалността или иначе казано – на работа. Логично, детето трябва да тръгне на ясла, освен ако не сте го възпитали така добре, че да поеме домакинските задължения, докато вие се „раздавате” в офиса зад компютъра. Дотук добре, ама места в яслите няма. И какво правим тогава? Попитахме 5 мами, които с трепет в сърцето са чакали класиранията, точно така както на времето чакахме сутринта на 25 декември, за да отворим подаръците от Дядо Коледа…
"Нас не ни приеха, та ще го гледам до 3 години с надеждата да ни приемат някак в детска. Гледам от хубава страна на нещата. Ако имате възможност, какво по-хубаво от това да си откраднете още малко време с детенцето ви." Михаела, бебе София, 1,6 години
За щастие или нещастие приеха Мартин, но ние живеем в малък град и не е проблем, има места. Но на мен сърцето ми се свива, че ще трябва да го дам. За съжаление, нещата са така навързани, че без ясла после е трудно и за градина. Дано се справим и двамата." Симона, бебе Мартин, 1,8 години
"В кварталните ясли положението беше трагикомично. За 8 места се борихме 137 деца, всяко с по 9 точки. Имаше поне още толкова с по-малко точки. Класирането "загадъчно" се забави с 1 ден и в последния момент се откриха още 2 места за "хронично болни" (този критерий уж отпадна, ама не съвсем явно). Аман от "случайности"." Камелия, бебе Тервел, 1,9 години
"Цялата тази система с точки, регистриране в системата още от родилното, чакане, пресмятане, чудене как да си смениш адреса ми докарва уртикария. Абсурдно е!!! А на всичкото отгоре, няма места и в частните, поне в "евтините". Излиза, че за да можеш да се върнеш на работа, трябва да се разделиш с едни 800 лв на месец за елитна ясла със съмнителна репутация…" Албена, бебе Калина, 1.6 години
"За добро или лошо, не извадихме късмет с яслата, та мислим варианти. Нямаме баби на разположение, може би ще си използвам целия отпуск, после неплатен и накрая ще мислим за детегледачка. Наистина нямаме много опции, но пък вътрешно притеснението ми, че някоя лелка може да го заключва, удря, псува и т.н. отпадна." Лора, бебе Филип, 1,6 години
