Да бъде родител е едно от най-големите предизвикателства, пред които човек се изправя. Разбира се, не е нито геройство, нито задължение, но несъмнено е най-наситеното с емоции приключение, което може да съществува. Много неща си идват на мястото естествено и с лекота още след раждането, но пък други се учат "в движение". И тъй като съм на мнение, че идеални родители като по книгите не съществуват, днес ще ви кажа какво ми споделиха няколко мами относно грешките, които допускат, но не си признават.
"Колкото и да ми тежи на съвестта, понякога оставям малката да седи на пода, гледайки телевизия. И то не детски канали (хич не са ѝ интересни все още), ами предимно реклами. Само така успявам да се изпишкам, да ѝ направя закуска или просто да се излегна на дивана за няколко минути." Теодора, бебе Емануела, 1 година и 3 месеца
"Ще започна от там, че аз съм изключително здравословно насочен човек, но имах "късмета" да ми се падне злоядо бебе. Още преди да започна захранването, си бях купила уред за приготвяне на пюрета, няколко книги с рецепти и бях проучила почти всички био производители. Е, колкото и да се правя на клоун, моето дете не ми иска манджите! Всъщност, не иска никакви манджи и пресни плодове! В крайна сметка съм принудена да давам купешки пюрета със съмнително съдържание, само за да си отвори устата." Рая, бебе Георги, 8 месеца
"Синът ми е на почти 10 месеца и все още има нощно хранене. Последните 2 месеца толкова ми се спи, че му правя адаптираното мляко със студена вода, просто защото не съм сигурна дали ще успея да налея благополучно нужното количество вода от термоса с едно полуотворено око." Елица, бебе Филип, 9 месеца
"Понякога му шшшт-кам като на куче, ама това постоянно мрънкане ме изкарва от равновесие съвсем сериозно." Мирела, бебе Борис, 10 месеца
"Доста често седя на телефона вместо да си играя с детето! Тя вече е във възраст, в която ме имитира постоянно, и все търси телефона, за да си играе като мама. От известно време се опитвам да се ограничавам вкъщи." Стефи, бебе Калина, 1 година
"Знам, че не е редно, но постоянно сравнявам Митко с другите бебета. Все ми се струва, че те са по-напред „с материала" – имат зъбки, казват по 1-2 думички и пълзят на всички посоки. После се обвинявам с часове." Анита, бебе Димитър, 8 месеца