Обичам котките. За мен те са едни много красиви, гальовни и съвършени същества. Добре де, може би не толкова съвършени.
Моята котка е обичлива, тя обича да се гушка в мен, винаги ме посреща на вратата, когато се прибирам от работа, а ако не се чувствам добре, тя го усеща, сгушва се в мен и ме успокоява.
Но има моменти, когато просто не е на кеф или не стане така, както тя иска. О, в тези моменти, по-добре да не съм на близо. Тогава тя се мръщи, прави какви ли не пакости и дори ме драска, все пак трябва да покаже надмощието си.
Но каквото и да говорим, котките са прекрасни. Дори понякога си мечтая да съм котка – ще бездействам по цял ден, ще се грижат за мен непрекъснато и ще имам 9 живот.
И ако един ден се събудя и открия, че не съм човек, а котка (колкото и невъзможно да звучи), ето кои са нещата, които задължително щях да направя.
Щях да стоя мирна и втренчена в стената
Често виждам как моята котка го прави. Стои мирна и спокойно, отправила поглед в стената. Какво гледа? Защо го прави? Може би това е котешка медитация, може би усещането да си забил поглед в стената, без да правиш нищо, без да мислиш за нищо, е страхотно. Не зная, но ако съм котка, със сигурност ще го правя. Без причина, ей така, просто защото съм котка.
Щях да се вслушам в съблазънта на топлото, меко пране
Кой не обича да се чувстват уютно? Аз определено обичам, а да не говорим за моята котка. И тъй като съм фен на сладките меки одеяла и електрически възглавници, аз мога напълно да разбера защо една котка би искал да се подслонили в купчина току-що излязло от сушилнята чисто, мекичко, още топло пране. Предполагам, че и вие може да направите същото по всяко време, но друго си е да си котка. А това да оставиш от козинката си върху чистото пране, сигурно е страхотно чувство. Така че, ако съм котка, това ще е едно от любимите ми занимания, със сигурност!
Щях да играя непрекъснато
Спомням си за времето, когато бях малко дете, безгрижното детство, изпълнено с игри и забави. Ах, колко ми липсва. Но когато гледам моята котка, все едно се връщам в детството си.
Котките просто могат да захвърля всичко (дори спокойната си почивка) и да играят. Ако те се чувстват игриви, те си създават свои собствени забави, независимо дали с играчки, вратовръзки, прежди, въжета, дори и с косата на стопанката си (защо пък не).
И те не се страхуват да изглежда глупаво, докато играят. Изведнъж те сякаш забравят колко величествени същества са и започват да се въргалят по пода, като диваци.
Искам и аз така! Обичам да играя. И какво като съм вече голяма, липсва ми това безгрижие и забавление. Искам да бъда в състояние да захвърля всичко и просто да играя, независимо къде, с какво или с кого. Как да не искам да съм котка?
Щях да правя онзи "котешки поглед”, докато не получа каквото искам
Котките са майстори на манипулирането. Това е абсолютна истина. Моята котка се взира в мен, прави ми едни милички муцунки, докато аз не се размекна и не й дам точно това, което иска. Просто този поглед ... кажете ми как да й откажа.
А знам, че го прави нарочно, но всеки път се размеквам. Какво по-хубаво от това, само с един поглед да получаваш всичко, което искаш? Жалко, че при хората това не винаги действа, особено при мен.
Нямаше да имам никакви отговорности
Само си представете колко хубаво би било това? Да не трябва да ходите на училище или на работа, нито да чистите или да готвите. Просто да си живеете живота и да правите това, което искате. Най-често да спите, докато стопаните ви шетат из къщата.
Ако бях котка, също така, никога нямаше да ми се наложи да мисля в перспектива. Няма да си правя планове, няма да имам грижи.
По цял ден ще се наслаждавам на топлото пране, в което ще се сгушвам или на меките възглавнички, а след това за награда, колко послушна съм била, ще получа лакомства.
Щях да се гушкам постоянно
Толкова обичам да се гушна в някого, но когато нямаш човек до себе си, трябва да се задоволиш с възглавницата...
При котките не е така! Те винаги ще намерят някой, в когото да се сгушат, дори може и да е непознат, за тях няма значение. И когато започнат да мъркат едно такова сладко, на теб ти става толкова приятно, че дори и да не обичаш котки, вече си се влюбил в това гушкащо се същество.
Ах, колко е хубаво да си котка, нали!
