Думите имат голяма сила. Нещата, които чуваме от родителите си, когато сме деца, могат да останат завинаги в спомените ни. Думите на любов и мъдрост ни водят и ни помагат да бъдем по-добри хора, докато думите, изречени с гняв и недоверие, ни карат да се съмняваме в себе си години наред. Оказва се, че дори обща фраза, която изглежда безопасна и невинна, може да отслаби самочувствието на детето и да го накара да се чувства несигурно.
Ето кои 12 фрази трябва да избягваме, когато говорим с децата си, и какви неща можем да кажем вместо това, според експерти.
Избягвайте: "Толкова се гордея с теб!" или "Страхотна работа!"
Опитайте: "Сигурно се гордееш с работата си!' или "Ти нареди този пъзел толкова бързо!"
Първата фраза изглежда невинна, но е сложна. Когато родителите хвалят децата за всяко малко нещо - от довършването на вечерята до рисуването на картина, похвалата става безсмислена. Вместо това се опитайте да похвалите конкретните неща, свързани с постиженията на вашето дете, и ги насърчете да бъдат самокритични и горди от нещата, които са направили наистина добре.
Избягвайте: "Изчакай, докато баща ти (мама) се върне у дома!"
Опитайте: "Моля, не прави това отново. Кара ме да се чувствам разстроена, защото..."
Когато кажете първата фраза, вие "отлагате" последствията от неправилното поведение на вашето дете и има вероятност, докато другият родител се върне у дома, детето да е забравило какво се е случило. Нещо повече, вие плашите детето си с баща или майка, които превръщат партньора ви в "лошо ченге" и намалявате собствения си авторитет. Опитайте се сами да разрешите проблема и обяснете на детето защо сте разстроени от поведението му.
Избягвайте: "Как мина денят ти?"
Опитайте: "Коя беше най-добрата част от деня ти?"
"Как мина денят ти?" всъщност е празен въпрос, който предполага отговор, дълъг само една или две думи. Ако наистина искате да знаете как е минал денят на вашето дете, задавайте конкретни въпроси, които насърчават дългите и подробни отговори.
Избягвайте: "Без десерт, докато не приключиш с храненето си."
Опитайте: "Първо ядем супата, а след това имаме десерт."
С изричането на първата фраза увеличавате стойността на лакомството и намалявате радостта от самото хранене. Опитайте се да извъртите малко фразата си, супата и тортата изглеждат вкусни, но както знаем, трябва да се ядат в определен ред.
Избягвайте: "Побързай!"
Опитайте: "Да побързаме" или "Да видим кой пръв ще обуе маратонките си!"
Когато принуждавате детето си да върши нещата по-бързо, увеличавате стреса му и го карате да се страхува, че ще закъснее или ще пропусне нещо. Опитайте се да извъртите фразата по такъв начин, че детето ви да почувства, че и двамата сте в един отбор.
Избягвайте: "Оставете ме на мира!"
Опитайте: "Какво се случи?" или "Моля, дай ми минута да завърша това и ще поговорим, става ли?"
Ако постоянно отхвърляте детето си, то скоро ще започне да мисли, че няма смисъл изобщо да ви моли за помощ или съвет, защото винаги сте заети. Когато децата не получават достатъчно подкрепа в детството си, ще бъде по-малко вероятно да споделят емоциите и мислите си с родителите си, когато пораснат. Ако не можете веднага да отделите цялото си внимание на детето си, търпеливо го помолете да ви даде няколко минути, за да завършите нещата, които правите.
Избягвайте: "Засрами се!"
Опитайте: "Това, което направи, ме кара да се чувствам разстроена, защото..."
Вашето дете може да е твърде малко, за да разбере какво всъщност е срам. Тази празна фраза не дава на детето никаква представа защо това, което е направило, е грешно. Нещо повече, проучване показа, че засрамването може да направи някои деца по-агресивни. Опитайте се да обясните на детето си какво не е наред в поведението му и как да го избегне в бъдеще.
Избягвайте: "Не плачи!"
Опитайте: "Какво се случи?" или "Какво те разстрои толкова?"
Плачът е напълно нормален, дори ако причината, поради която детето ви плаче, не изглежда толкова важна за вас. Като казвате: "Не плачи!" намалявате чувствата на детето си и това може да го накара да почувства, че емоциите му не са важни. Вместо това можете да опитате да покажете, че ви е грижа и че искате да помогнете.
Избягвайте: "Няма от какво да се страхуваш!"
Опитайте: "Виждам, че се страхуваш и аз съм тук с теб."
Няма начин първата фраза да утеши детето ви, ако то вече се страхува. И отново изпраща на детето съобщение, че чувствата му не се броят. Вместо това съчувствайте на чувствата на детето си и обсъдете страха и причината за него.
Избягвайте: "Защото аз казах така!"
Опитайте: "Време е да изключиш телевизора и да започнеш да си пишеш домашното."
Първата фраза не дава на детето ви представа защо трябва да спре или да започне да прави нещо, което искате от него. Вместо това може да накара детето ви да се чувства така, сякаш няма никакви права и вие сте този, който винаги контролира. Опитайте се да дадете прости, разбираеми инструкции и накратко обяснете причините зад думите си.
Избягвайте: "Можех да направя това, когато бях на твоята възраст!"
Опитайте: "Нека те науча как да го правиш!"
Всички деца се развиват по различен начин и сравняването на вашето дете с другите, дори и да сте вие, не е най-добрата идея. Вместо това се опитайте да научите детето си как да прави нещо, което все още не може.
Избягвайте: "Разочарована съм от теб!"
Опитайте: "Това, което направи, ме кара да се чувствам разстроена, защото..."
Фразата "разочарована съм от теб" звучи на детето точно като "разочароваш ме" и може да го накара да се почувства така, сякаш не отговаря на очакванията ви. Опитайте се да обясните как действията на вашето дете наистина ви карат да се чувствате, без да използвате думите "разочарован".
