Макар повечето близки приятели на Боби и Никита да са в България, те все още не са готови да вземат решението да се завърнат у нас.
В новия брой на списание Story двамата споделят, че животът в чужбина със сигурност не е по-лесен, но си струва.
"Има две страни. Животът ми е бил труден и в България, и в чужбина. Като млад бях охрана по дискотеки. Приятелите тук, купонът тече, обаче - нямаш пари да отидеш никъде да се забавляваш. И другата страна – отивам в чужбина, почвам да изкарвам пари, обаче купонът го няма, хората ги няма. И ти остава да си легнеш и да си преброиш парите. В Малмьо, където ние живеем, след 6 часа вечерта няма никой по улиците, все едно бомба е паднала. Цял живот съм бил на този кръстопът. Сега живеем там, изкарваме добри пари, има за прехраната, остават и отгоре, обаче ни тегли да се връщаме тук, да се виждаме с приятелите. Ето, вчера се събрахме на барбекю, беше супер весело и аз си викам –това е нещото, което винаги ми липсва толкова много", споделя Боби.
"И при мен е така. Живея отдавна в Швеция, чувствам се напълно интегрирана в обществото, но никога не съм успяла, както и Боби, да си направя наистина близки приятелства, както тук. Там винаги се усеща дистанцията, дори буквално – когато излезеш с някого на кафе, той никога няма да седне толкова близо до теб, както сме седнали ние в момента. Справям се, но ако, не дай Боже, ми се наложи някой да ме закара някъде спешно през нощта, не зная на кого бих се обадила. Ако звъннеш и кажеш - имам нужда от помощ, ще ти отговорят: "Обади ми се утре, ще го обсъдим“, разкрива на свой ред Никита.
"Ако успеем във времето, може да си дойдем в България, но това е голям риск, страх ни е да се откъснем напълно от чужбина. По-скоро може би ще направим бизнес и в София и ще живеем паралелно и тук, и там. Говорили сме си да отворим едно голямо европейско тату студио. Още повече сега популярността на Милена може да ни лансира още по-добре. Но имаме много ангажименти и засега май пак ще остане в сферата на плановете", категоричен е ръгбистът.
