Когато излезем от полемиките и се обърнем към наистина важното в случая, надали има човек, който не е чел или чувал емблематичните стихове на Ботев, започващи с „Мила ми Венето...“. Венета, жената, която живее и умира в сянката на Ботев, забравена от свободна България, макар да е правила не по-малки саможертви.
Венета е родена през 1847 година в богат търновски род. Още 17-годишна бива омъжена за търговеца Дончо Петров, на когото ражда син – Димитър. Но Венета така не успява да се влюби в съпруга си и да намери семейно щастие, което я кара да направи немислимото за консервативното време, в което живее – напуска Дончо. Майка ѝ намира сили да я подкрепи въпреки срама, който се изсипва върху фамилията им и изпраща младата Венета при вуйчо ѝ в Букурещ, където става домашна помощница. На един от църковните празници Венета се запознава с Христо, който по това време бил учител в Букурещ. Любовта пламнала веднага.
Не минало много време и Ботев я поканил да се пренесе в бедния му дом, заедно със сина ѝ Димитър. Венета с удоволствие се отказала от охолния живот и започнала да върти цялото домакинство – пране, готвене, чистене и шиене за всички хъшове. През пролетта на 1876 Венета ражда дете на Ботев – Иванка, а само месец по-късно българският ревюлюционер излиза от дома им и никога не се връща.
Тръгвайки за кораба Ботев не е казал на Венета къде отива, обаче навеждайки се над люлката казва: „Тя ще порасне хубава мома и ще я изпратим да учи в чужбина.“
Венета приема това като завет на Ботев и целия си живот е вложила в услуга на това дете. Тя е мизерствала по невероятен начин, къпала е мъртъвци по къщите, слугувала е на първенюта, унижавала се е, но е стискала зъби заради Иванка и Димитър. В крайна сметка успяла – Иванка заминала за Виена, но не след дълго написала на майка си да я вземе, защото това е Католически колеж и повечето време прекарвали в католически песнопения. „Тук няма наука, аз тук нищо не уча“. И наистина Иванка напуснала Колежа и завършила в Швейцария социологически науки.
