Вероятно си я виждал в Гласът на България и може би си спомняш, че именно тя държеше световния рекорд за най-бързото обръщане на всички съдии от журито към момента на дебюта си в шоуто. Днес Вася има една колкото простичка, толкова и грандиозна мечта - да се занимава с музика на световно ниво. Винаги е преследвала тази цел, без дори да се интересува излишно как ще я постигне. А когато преследваш неотклонно мечтите си, нещата някак се нареждат. Наскоро тя бе приета почти пълна стипендия (70%) в Berklee College of Music, Boston - един от най-престижните музикални университети в света. Малко хора имат талантът и харизмата да впечатлят безмилостното жури на Бъркли, а Вася е един от тях. Но, казват - трънлив е пътят към успеха. За да учи в Бъркли, тя трябва да събере онези 30% от голямата такса (без изобщо да броим разходите за учебници, храна и подслон в Бостън). И тъй като Вася никога няма да поиска пари, нейни приятели организират кампания за набиране на средства. Ако се кефиш на амбизиозните млади хора, които преследват мечтите си, разбери как можеш да удариш едно рамо в платформата Generosity, както и чрез блога Milanoff.
Събуждам се с гигантска чаша ароматно, черно кафе.
Не мърдам от вкъщи без червило, телефон, книга, слушалки и без съмнението дали заключих вратата.
Никога не закъснявам за уговорки. Стриктна съм до крайност. Не обичам да губя или да ми губят времето.
Умирам от срам, когато имам пропуск и... когато ме заговори момче, което харесвам.
Все си повтарям, че трябва да успокоя топката, защото ще гръмна като бушон някой ден. А! Старателно си напомням и че няма невъзможни неща.
Идеалната вечер е усамотената. Или споделената. Зависи от състоянието.
Обикновено съм в джаза, във филма, в някаква схема и в ничии рамки - силно емоционална и хиперактивна.
Никога не танцувам на безмензурна музика. Обикновено тази музика ме приковава и пренася някъде много далеч или дълбоко навътре.
