Както най-вероятно вече знаете, ние обожаваме ръчно направените неща - храна, дрехи, аксесоари, мебели, козметика... всичко, в което някои е вложил идеите и таланта си. Затова сме много щастливи, че тази седмица ще ви запознаем с една жена, която е творец по душа и призвание. Тя се казва Елена Стефанова, дълги години е работила като графичен дизайнер, докато един ден решава, че иска да прави оригинални табелки за врати. Нейните творения определено ще ви накарат да се замислите, че трябва да смените скучаната и традиционна табелка, която виси на вашата врата.
Опиши се с три думи
С три ми е трудно. С една успявам да се обобщя по-лесно – творец.
Кафе или чай и по-колко?
Айс кафе, фрапе, студен чай, цъфтящ или ароматен чай. Чисто кафе не пия, а пиенето на чай през зимата е цял ритуал – специален прозрачен чайник за цъфтящ чай, много кокетни стъклени чаши, малки сребърни лъжички от времето на баба ми и една-две приятелки за раздумка задължително!
Не излизам от вкъщи без....
... без да си обуя обувките :) Друго задължително условие нямам. Може би – телефон и ключ, но и тях понякога ги забравям.
Каква искаше да станеш като малка?
Добър човек. Винаги съм си представяла, че като порасна няма да се занимавам с едно нещо цял живот. За мен професията не определя човека. Била съм сервитьор, оператор на компютър, графичен дизайнер. Работила съм в сферата на рекламата и маркетинга. Сега творя. Като малка обичах да пиша стихове и да рисувам. Учила съм за икономист, за компютърен специалист, за инженер-дизайнер. Утре какво ми пречи да стана писател и да напиша книга например!? ;)
Как и кога започна да правиш уникални табелки за врати?
Миналата година лятото. Уж случайно, но не съвсем. Дълго време преди това обмислях да правя нещо творческо, но не знаех какво точно. Бях насочила мисълта си в тази посока, четях книги от рода на "Преоткрий страстта си", "Колко е хубаво да не работиш” и пр. В тази последната се казваше, че когато правиш нещо с желание и вдъхновение, това не е работа и тогава е наистина хубаво и приятно. Исках и аз така!
И така една вечер преди да заспя, реейки мисълта си пак в тази посока, стигнах до гениалната идея – табелки:) Даже първо се сетих за тези старите металните за входните врати и си помислих колко хубаво би било всеки да си има модерна, цветна, щура или по-изчистена, но уникална табелка за своя дом. Бях убедена уникалността на идеята и затова без много отлагане започнах да правя подаръци на приятели, за да имам портфолио, от което хората да избират. И така до днес вече станаха над 250 измайсторени табелки за хора от цяла България, също – и от чужбина.
Защо Ателие Чекмедже?
Защото "чекмедже" - то крие изненади, тайни, можеш да откриеш куп интересни неща в него. На първо място държах името да звучи интересно, различно и се запомня лесно. "Ателие" добавих, за да дава ориентир за характера на изненадите :)
A какво се крие в твоето чекмедже?
Признавам си – празно е. Имам си едно чекмедже в "Чекмедже”-то, но все още не съм успяла да реша какво да съхранявам в него. Трябва да бъде нещо специално, може би дори тайно, щом ще се "крие” :)
От къде черпиш идеи за творенията си?
Най-вече от хората, за които са предназначени. Те са основният двигател на процесите. Старая се табелките да стават максимално близки до техните виждания и представи. Важното е за мен те да бъдат доволни. Да си ги слагат с радост на вратите, да ги показват с удоволствие на приятелите си и да се усмихват всеки ден, когато се прибират вкъщи.
Отначало, когато започвах, дълго се чудех дали да наложа собствен стил, отговарящ на моите представи за красота и хармония, да правя само това, което на мен ми хареса. Но предпочетох табелките да не следват мен, а – техните притежатели. И тогава се оказа, че възможностите за вдъхновение са безгранични. Затова всяка от тях е различна, уникална, със собствен стил и чар.
Коя е най-нестандартната табелка, която си правила?
Най-нестандартната и много любима ми е табелката за едно био-магазинче, чиито собственик, Валя, е фен 1000 на страничката на Чекмедже-то. Тя заяви желание за табелка месеци преди отварянето му и имахме достатъчно време за вдъхновение, събиране и генериране на идеи. Постарах се да бъде изцяло съобразена с био-еко-тематиката на магазинчето, като използвах основно естествени материали за направата й - клонки, канап, прежда, парче дърво, стрък естествен памук.
Клонките събрах от парка, купих си специална градинска ножица, научих нови техники за изписване на имена с прежда, издълбах част от надписите в дървото. За разкош накрая сложих стрък естествен памук. Резултатът стана доста интересен. Валя я хареса много, а за мен беше голямо предизвикателство. Но едва ли бих се наела да направя друга подобна, защото процесите по изработка са много нетипични за това, което обикновено правя.
Какво пише на табелката на твоята входна врата?
Образцов дом, сем.Стефанови, Елена и Стефан, ап.25.
Този култов надпис "образцов дом” ми е много любим. Не знам за какви достояния се е давала "титлата” по онова време (за чист и подреден дом, предполагам), но по някакъв начин ми е мил и симпатичен. Използваме го за табелките доста често, защото и други хора го харесват.
Три неща, които обожаваш да правиш?
Да спя (това най-много!), да майсторя нещо (каквото и да е!), да похапвам таратор :)
На какво не можеш да устоиш?
Добрината на хората винаги ме прави съпричастна. Не мога да устоя на искрената усмивка на дете, на продавачка в магазина. Впечатляват ме безусловната подкрепа на хора към събития, като наводненията тази година, отдадеността на други към каузи с благотворителна и социална насоченост.
Какво най-много харесваш в себе си?
Това, че "давам храна” редовно на детето в мен. Обичам си го и искам да усещам присъствието му постоянно. Като малка се чудех на скучните възрастни, които само гледат телевизия и се тревожат за сметки и пари. Бях си обещала, че винаги ще помня какво е да бъдеш дете, какви нужди има то, как се радва и намира щастие в привидно елементарни неща.
А какво би променила?
Перфекционизмът. Но мисля, че вече умело се справям с него. Доскоро мислех, че това е качество, което по-скоро ми помага. Оказва се, че чисто и просто крие зад гърба си страха от неуспех и нуждата от непрекъснат контрол.
От какво се страхуваш?
От какво ли не – от смъртта, от инжекции, от високо, от кучета и куп други неща. Не случайно скоро си татуитах "let your faith be bigger than your fear” ("нека вярата бъде по-силна от страховете ти”).
Какво те прави щастлива?
Старая се да намирам щастие в ежедневните малки на пръв поглед неща. Голямото щастие за мен с сбор от всички тези малки щастливи моменти. Щастлива съм например, когато заспивам и чувам песента на щурците и крякането на жабите в Младост, София :) Щастлива се почувствах сега, когато Лудогорец се класираха за Шампионска лига, когато видях моста на Цариградско шосе, изрисуван в цветни фигури, когато слушам любимата ми Жана Бергендорф... Щастлива съм, когато успея да направя някого щастлив, когато помагам... и естествено всичко това е, когато най-важното условие е налице – аз и близките ми да сме здрави!
Една жена трябва да...
...бъде себе си! Това се отнася и за един мъж, разбира се. Да усеща своите нужди и желания, да прави това, което я удовлетворява и я прави щастлива.
Какъв е твоят свят, твоите правила?
Светът е цветен, пъстър, многолик, интересен, променящ се, вълнуващ. Правила няма! Граници и ограничения не обичам. Единствено близките ми спазват едно неписано правило и то е: да не ми звънят сутрин преди обяд ;)
