Както повечето от вас знаят, в момента в Иран продължават протестите срещу режима в страната, провокирани от смъртта на Махса Амини. През септември 2022 младата жена беше арестувана от моралната полиция в Техеран за неправилно носене на хиджаб и това нанесе нови рани на една дълбоко поразена нация. Много жени, включително българки, показаха своята съпричастност към случващото се в Иран, като отрязаха от косите си. Художничката Теодора Дончева – Теч пък се вдъхнови от тяхната борба и нарисува няколко картини, обединени в проекта "Жени | Живот | Свобода". Изложбата, реализирана с подкрепата на Национален фонд "Култура", е разположена в Културен център G8 в рамките на фестивала Sofia MENAR и може да се види до 5 февруари.
Преди дни беше открита изложбата ти "Жени | Живот | Свобода", вдъхновена от продължаващите протести срещу режима в Иран. Защо тази тема те вълнува?
Скромното ми мнение е, че темата за човешките права касае всеки човек, независимо от това дали той/тя се вълнува от нея или не.
Ситуацията в Иран, Афганистан и на много други места е пример за това, че за съжаление правата не са даденост и постоянно трябва да бъдат отстоявани. Аз смятам, че идеята за правата на човека е една от най-важните обществени концепции, съответно не може да ми е безразличен фактът, че някъде тази концепция бива системно потъпквана. Ако гледам единствено собствените си права и не се интересувам от страданията и борбите на други онеправдани хора, това би означавало, че не се интересувам от правата на човека като общовалидно понятие, а само от личната си привилегия.
Как ти самата би описала картините си, включени в проекта?
Направих една група от работи на хартия, в които сравнително фрагментирано представих акта на протест чрез няколко знакови елемента: вдигнатата ръка, косата (в случая като отрязан кичур) и танца. Използвах характерните за action painting жестове на разливане и пръскане, за да предам стихийността и енергията на бунта.
За централната работа в проекта отново се фокусирах върху танца като акт на протест, този път с акрил на платно с по-голям размер (140/90 cm). Композицията е базирана на емблематичната работа "Танцът" на Анри Матис от 1910 година. Целта ми беше да изведа фигурите от безвремието, което внушава оригиналът със своята декоративна изчистеност, да ги поставя в ситуацията на надвисналата опасност от преследване и полицейско насилие. Да им придам сила и решителност да танцуват и да се отстояват независимо от тази опасност. В моята работа цветовата палитра е сменена, жените обикалят около голям огън, който рязко ги осветява, а косите им се развяват свободно (нещо, което е незаконно според наложените от ислямския режим правила).
Този танц около огъня може да се разчете и като напомняне за вещерството, в което жените толкова често са били обвинявани и заради което са били подлагани на гонения през вековете. Изобщо, там, където владее патриархалната норма, не се гледа с добро око на жена, която е веща, силна и независима.
На фона на случващото се в Иран, какво мислиш за ролята на жената в българското общество и равенството между половете?
За наша радост тук сексизмът не е облечен в закони и наложен като официална държавна политика. Но за съжаление от това не следва, че жените не се сблъскват редовно с дискриминация и дори тормоз. Показателен е броят на жените в България, които са убити от свои настоящи или бивши партньори или от мъже роднини. На фона на всички тези убийства очевидно органите на реда и институциите нямат адекватното разбиране, още по-малко стратегия за действие спрямо епидемията от домашно насилие. Твърде често срещам абсурдни реакции като твърдението, че домашното насилие е някаква лична работа, в която външни хора не бива да се месят или презумпцията за вина на жертвата, произтичащи от схващането, че жената "трябва да си знае мястото". Проблемът се задълбочава и от това, че крайно десни и консервативни политици превръщат езика на омразата в норма, а множество медии отразяват изказванията им напълно безкритично. Тази вредна реторика достига до там, че правни инициативи за справяне с домашното насилие и насилието, основано на пол, биват целенасочено блокирани.
Накратко смятам, че сексизмът е част от ежедневието в България и мнозина дори не го разпознават като проблем. Така че ще са необходими големи и постоянни усилия на всякакви нива във всички сфери, за да достигнем реална равнопоставеност по отношение на пол в нашето общество.
Колко важна за теб е свободата?
Свободата е едно от нещата, които осмислят живота и го превръщат в повече от съществуване.
Какво би казала на жените в Иран, които се борят за своята свобода и право на глас?
Бих им поднесла своето дълбоко уважение, защото те вече ясно показаха, че са свободни от страх и примирение. Надявам се скоро да бъдат свободни и от диктаторския режим, чийто произвол предизвика протестите им.
Смяташ ли, че изкуството има силата да промени света?
Светът е голямо място, изпълнено с най-разнообразни общности, култури и парадигми. Изкуството може да влияе (дори и да е масово, далеч не повсеместно) в осмислянето на различни събития и наративи от историята и настоящето. За промени, които да се отразят драстично в бъдеще, не мога да кажа.
А какъв е твоят свят и този, в който ти се иска да живеем?
Моят свят е сравнително малък, що се отнася до приятелства и познанства, както и що се отнася до познание и разбиране. Опитвам се да го разширявам доколкото ми е възможно. А светът, в който ми се иска да живеем, не би бил така дълбоко белязан от насилие самоунищожение.
