Наричана „Принцесата с тъжни очи“, „Кралицата на скръбта“, животът на Сорая започва по различен начин, когато щастието изглежда като единствен вариант. Сорая Исфандияри-Бахтияри е родена в семейството на ирански аристократ и германка, чиито предци са живели в Москва. Родителите на красавицата се запознават в Берлин, където бащата на Сорая учи. Двамата се местят в Персия, в град Исфахан, където е родена Сорая.
Възпитана между Исфахан и Европа, Сорая е щастлива, безгрижна тийнейджърка, когато сестрата на шейха, принцеса Шамс я среща в Лондон и я смята за „рядка перла“, подходяща за брат ѝ. Иранският шах Мохамед Реза Пехлеви по това време е разделен с първата си съпруга, принцеса Фаузия от Египет, когато среща Сорая - красива млада дама, наполовина иранка и наполовина германка.
ТЕОДОРА ПЕЙКОВА: МОДНАТА ИКОНА НА ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ
За шаха било от съществено значение да се ожени повторно, тъй като бракът му с Фаузия дава само една дъщеря, която никога не може да наследи иранския трон. Но в момента, в който вижда Сорая, е абсолютно очарован и поразен от красотата ѝ. На 18 години красавицата става годеница на владетеля на Иран, но точно преди сватбата Сорая се разболява от коремен тиф и е прикована към леглото. Легендата разказва, че шахът ѝ носел бижу всеки ден и го поставял върху възглавницата ѝ.
Сватбата най-накрая се състояла на 12 февруари 1951 г. Събитието, освен грандиозно, е и тежко физическо изпитание за Сорая. Тя едва успява да преживее дългите и изтощителни сватбени церемонии. Първите месеци от брака са перфектната приказка. Две влюбени млади души, напълно щастливи и в очакване да създадат свое семейство. Това обаче не се случва през следващите седем години и като цяло. 3 години след брака двамата започват да губят търпение и лекарят ѝ казва, че може да минат години, докато забременее.
Шахът става все по-депресиран от тази ситуация, но не спира да обича Сорая.Той не ходи никъде без нея и просто я боготвори. Отрупва я с всякакви бижута и скъпоценности, а тя се превръща във всенародна любимка.
Управникът се опитал да промени конституцията, за да може да го наследи брат му, нo в Иран е по-лесно просто да смениш жената, отколкото „правилата на играта”. Семейният и политически натиск налага на младата двойка да се разведе през 1958 г.
Разводът означава не само да напусне страната си (тя е заточена в Швейцария), но и мъжа, когото много обича. На 26 години тя е принудена да започне нов живот в нова страна съвсем сама. Но шахът нарежда тя да запази всичките си права и придобивки по време на брака, което също е в противоречие с правилата, но успява да се наложи. Източници, близки до кралското семейство, казват, че той никога не е спирал да я обича.
Сорая се превръща в икона на стил, известна с колекцията си от бижута и кралското си минало. Тя има кратка кариера като актриса (известна само като Сорая) и участва в италианския филм от 1965 г. „Трите лица“. Влюбва се в режисьора Франко Индовина. За кратък миг изглежда така, сякаш животът и любовта отново се усмихват на Сорая. Но Индовина загива при самолетна катастрофа и Сорая се поддава на депресия. Тя прекратява артистичната си кариера и се установява във Франция.
Бившата иранска кралица умира в Париж, на 69-годишна възраст. Нейната история вдъхновява и впечатлява много хора. Франсоаз Малет-Жорис пишепесента „Je veux pleurer comme Soraya“ (бел.ред. Искам да плача като Сорая).
