София Зашева - амбициозна, целеустремена, категорична в работата си. От хората, които знаят какво могат, а това, което не знаят, методично научават и усъвършенстват. Израснала в семейство на двама архитекти, в тинейджърска възраст се запознава с поп-сюрреализма, който силно я вдъхновява. В началото на професионалния си път започва като създава обложки на албуми, а по-късно се запознава отблизо с ретуша. С развитата от точните науки дисциплина (учила е сериозно математика, информатика и физика и е завършила Електроника в Техническия Университет) е постигнала немалко успехи в сферата си. Работила е с клиенти като Ferrari, Playboy (американското издание), Elle, Harper's Bazaar, а сред големите имена, върху чиито портрети личи почеркът й, са Neil deGrasse Tyson, Gary Oldman и David Fincher.
Мислех си да стана астрофизик или морски биолог.
И станах ретушор, правяч на картинки и подобни, социално безполезни неща.
Заобиколена съм от хора, които... да, заобиколена съм от хора, за жалост.
Добрият екип е важен, защото човек сам планини не повдига; защото не може да измисли сам всичко на света; защото споделената, успешна работа, е най-сладка.
Вкъщи ме смятат за затворена, несигурна вероятно.
Сред приятели минавам за същото, плюс известна доза неразбираем хумор.
По душа съм идеалист, но е несъвместимо с реалността.
Никога не работя с хора, с които очевидно не се движим в една посока визуално; с естетически неиздържани условия на задачата; с неподготвени и закъсняващи хора; с такива, които не уважават личното пространство. Никога не работя без готова, крайна идея в главата.
Отказвам проекти, когато изискванията са нереалистични (за моите способности, независимо от какъв характер) или когато физически не мога да взема още. Почти никога не ми се е налагало да отказвам проект, просто защото е грозен.
Проблемът ми е, че съм ръб, работохолик. Вероятно не разбирам и близките човешки отношения.
Идеите идват на спокойна глава, често преди да заспя, или когато нямам никакво време да започна да работя по тях. Сигурно звучи познато?
Блокирам, когато срещна пълна незаинтересованост или нежелание за разбиране от другата страна. Също и при чистото невежество - непонятно ми е.
Грешките са полезни, задължителни, неизбежни.
Компромисите не са препоръчители, не си заслужават в дългосрочен план.
Ретушът днес е... дигитален? Най-малкото е достъпен, с възможност за огромен контрол над процеса. И затова често липсват елементарни естетически критерии при ползването му, за съжаление.
ПРОЧЕТЕТЕ ОСТАНАЛОТО ИНТЕРВЮ ТУК!
Снимки: Славея Йорданова
