Симона Крушкина е момичето, което опровергава масовото мнение, че цветята, бидейки откъснати, спират да живеят и задължително се изсушават и умират. Тя създава от тях истински произведения на изкуството - бижута, подложки за чаши, разделители за книги, картини от ръчно изработени рамки и още, и още. Занимава се с това само от година и малко, а вече има множество клиенти с отлични отзиви за нейното изкуство. За да се убедите в гореспоменатото, може да посетите нейната Facebook страница тук.
Тя ни сподели дали има последователи на този нов вид творчество, ще предаде ли традицията на други хора в България и какво я е вдъхновило за това начинание.
Здравей, Мони. Разкажи ни малко повече за това по какъв начин вдъхваш втори живот на вече откъснати цветя и как се зароди в теб тази любов към тях.
Преди години работех като журналист в българска телевизия. За мен това беше сбъдната мечта, но трите години работа там доведоха до сериозно прегаряне, след което имах нужда от глътка свеж въздух и смяна на посоката на развитие. Така се стекоха обстоятелствата, че на следващата година моя позната ми сподели, че си търсят ново попълнение в цветарския магазин, в който работеше. В крайна сметка, без никога да се бях докосвала до изкуството флористика, реших да опитам. Там всъщност се зароди любовта ми към цветята.
След около година и половина работа реших, че искам да имам нещо, което да нарека свое. Подтикната от мнението на огромна част от клиентите ми, че откъснатите цветя са мъртви и отиват на боклука, се заех да намеря начин да променя това. И така след солидна доза проучване, навлязох в света на хербаризирането на цветя. Когато едно растение бъде изсушено по този начин, то се запазва за дълги години в същия вид. И така запечатани в картина, книгоразделител или подложки за чаши, могат да бъдат подарени на любим човек като мъничък букет, на който да се радва всеки ден!
Освен хербаризирани цветя в ръчно изработени рамки, какво друго сътворяваш от тях?
Освен в картини, увековечавам цветята в книгоразделители и подложки за чаши. А съвсем наскоро представих и една серия бижута, която има за цел да покаже общото между хората и растенията - а именно уникалността. Обеците, които започнах да правя, са с отпечатъци от истински цветя и листа. Всеки чифт става абсолютно уникален, каквито са и отпечатъците, които оставя всяко растение.
Продаваш ли нещата, които правиш и как могат да бъдат закупени?
Да, продавам всичко, което изработвам. Всеки желаещ може да ги закупи, като се свърже с мен във Facebook или Instagram. В "Листопадна арт галерия" на ул. "Ангел Кънчев" 28 в София също могат да бъдат намерени мои творби. А за тези като мен, които обичат личния контакт, са базарите, на които участвам и се надявам и тази година да имам възможност.
От колко време се занимаваш с хербаризиране на цветя?
Започнах Lunaria floral art през октомври 2019 г. Няколко месеца преди това търсех точните материали и техники, с които да създам това, което виждате.
Кой всъщност успя да ти предаде традицията по хербаризирането на цветята и смяташ ли да я продължиш, като научиш и други хора на този вид изкуство?
Хербаризирането по принцип е научен способ за изучаване устройството на растенията. Да, то е традиция, но определено има разлика между харбаризирането и сушенето на билки за чай.
В тази дейност съм самоука. Проучих как става и започнах тестове. До днес все още се уча. Няма точна рецепта. За всяко цвете е различно и затова се учиш в движение. В този случай практиката те учи много по-добре от теорията.
Иначе няколко пъти с едно ателие организирахме събития, в които с участниците правихме картини с истински хербаризирани цветя. И в това отношение бих се радвала да го предавам и на други хора. Най-вече се надявам в някакъв момент българите да започнат да ценят цветята като изкуство и флористиката като цяло да достигне до нивото на европейската и американската.
Каква е най-голямата ти мечта, свързана с хербаризирането?
В някакъв момент да имам собствен сайт и да изляза и на международния пазар.
Кое е първото нещо, което направи, свързано с хербаризирането на цветя?
Първо трябваше да се науча как правилно да хербаризирам цветята и най-вече да не се откажа, след като в началото всичко изгниваше и трябваше да започвам наново.
Коя е най-голямата трудност, свързана с хербаризирането и коя е най-голямата тънкост, която трябва да бъде научена?
Най-голямата трудност всъщност е да не се откажеш, като видиш, че изгнива, а да започнеш отначало. (смее се)
Като специфика - важното е да научиш/разбереш правилния натиск, който да приложиш, за да стане цветенцето плоско.
Мислиш ли да превърнеш това хоби в работа или вече го правиш?
За мен това е работа на пълен работен ден.
От самото начало до този момент колко хора се свързаха с теб, вдъхновени от твоето начинание и какви са техните отзиви?
Не мисля, че бих могла да дам точна бройка на хората, които съм успяла да зарадвам с творчеството си и тези, които притежават част от него. За мое огромно щастие отзивите на всички, с които ме е срещнала работата ми, са повече от добри. Надявам се да продължи така и за напред!
Автор: Илиана Симеонова
