Наистина малко и наистина ценни са хората като Силвето Петкова. Слънчевата й харизма заразява мигновено и отлично респондира на парковата пролетна идилия, а непринуденото й поведение прави всички нейни приятели. Тя държи да остане такава, въпреки набъбващата като гъба след дъжд популярност и не смята да променя нито стила, нито отношението си към околния свят. "Е, може би смъкнатите ми панталони не са най-добрият имидж за това, което правя, но честно казано не мисля да го променям. Хората ме спират и малко ме е срам, защото ми е странно, но винаги се усмихвам широко и съм отворена към тях."
Събуждам се с широка, заспала, неразбираща усмивка.
Не мърдам от вкъщи без слушалки и безконтактна музикална колонка.
Никога не закъснявам за нищо.
Умирам от срам, когато не мога да си спомня нечие име.
Все си повтарям, че животът е прекрасен.
Идеалната вечер е всяка вечер, особено лунната.
Обикновено съм в джаза.
Никога не танцувам на казачок, защото не мога.
Падам си по един мъж.
Беше велико, когато се родих.
Влизам в огъня заради Сирни заговезни.
Дойде ми до гуша от студеното време.
