Ралица Генчева, позната още като Charly Wilde, е един от най-успешните самоиздадени автори в България. През 2016 г. издава първата си стихосбирка "Този път, за да ме чуеш", а днес вече има издадени повече от 6 книги, които се радват на голям читателски интерес. Освен книгите, тя обича да твори с ръцете си, а във всекидневието си се придържа към принципите на минимализма. Ето какво ни разказа Ралица за себе си и начина си на живот.
Опиши се с три думи
Вдъхновена, емоционална, обичаща.
Charly Wilde е творческият ти псевдоним - съчетание от Чарлс Буковски и Оскар Уайлд, любими твои автори. Тези автори ли те мотивираха да започнеш да пишеш и кога осъзна, че поезията е твое призвание?
Определено тези автори са ме вдъхновили, но всъщност пиша от тийнейджър, когато все още не ги четях активно и съм била вдъхновена от емоциите, преживяванията, лудостта на младостта. В последствие едно от най-големите ми вдъхновения станаха българските писатели като Радослав Гизгинджиев, Елин Рахнев, Елисавета Пугьова, Теа Денолюбова, Христо Фотев, Евтим Евтимов.
Издаваш първата си книга през 2016 година и се превръщаш в самоиздаден автор. Тоест, освен че пишеш, ти се занимаваш изцяло с издаването на творчеството си. Как успя да изградиш аудитория, която те подкрепя без издателство и ПР стратегии?
Чрез думите се намерихме. Аз съм финансист по професията и за съжаление разбирам малко от маркетинг и ПР. Доста хора мислят, че има някаква маркетинг тайна за успеха на книгите, но истината е доста по-простичка - книгите сами намериха своите читатели, колкото и банално да звучи. Единственото нещо, което може би ме отличава от други, опитвали да пишат и издават поезия в България, е постоянството. Все повече творци издават една книга и се отказват. От 2016г. досега не съм спряла да пиша, да споделям творчеството си, да издавам книги, надявам се и скоро да не спра. Хората подценяват постоянството и надценяват таланта.
Издаде нова книга съвсем скоро и имаше представяне в галерия. Какви бяха емоциите и как ти въздейства срещата с читатели след толкова време на ограничени социални контакти?
Трудно ми е да опиша с думи емоцията, дори сега очите ми се пълнят със сълзи при спомена. Беше разтърсващо преживяване. Уловихме последния момент преди повторното затягане на мерките и се появиха толкова много хора, че наистина никой от нас не успя да повярва колко жадни сме били всички за живото споделяне, за живия контакт, макар и на известно разстояние. За колективното преживяване на изкуството, което трудно може да се опише с думи или да се сравни с друго.
"Нагоре към себе си" е поглед към дълбочината на душата. Какво те накара да потърсиш баланса между вътрешен и външен свят?
Не съм спирала да търся баланса, но за пръв път се осмелих да потъна толкова дълбоко, като бях сигурна, че тази книга няма да е за всеки, а само за онези, които са стигали дъното и са намерили светлината дори в най-голямата тъмница. Търсенето на себе си е за цял живот, но определено вярвам, че има момент, в който ние вече сме толкова близо до себе си, толкова залепени до истинската си, чиста същност, че няма връщане назад. А само път нагоре, от който не бива да се отказваме никога.
Кои емоции провокират музата ти – негативните или позитивните?
И двете. Както четох наскоро - да не успяваш да превъзмогнеш позитивното, е всъщност негативно преживяване, а да превъзмогнеш негативното, е позитивно. Всичко е относително и всичко в живота е дуално и е хубаво да ни вдъхновява точно такъв, какъвто е.
Ти си минималист във всяко отношение. Какво се корени в основата на минимализма и как започна да се придържаш към него?
Минимализмът вече си е част от мен и няма връщане назад. Започнах с него в опит да превъзмогна един доста сериозен бърнаут и да разчистя живота си. Сега съм сигурна, че никога няма да се затрупам отново нито с много вещи, нито с токсични приятелства и връзки, нито с безсмислени за мен проекти. Не е нужно дори да мисля за това, просто живея свободно, без затворите на изброените неща, а това се усеща толкова естествено, че не представлява вече никакво усилие. Трудно е да започнеш да разчистваш това, което си трупал с години, да продължиш, е лесно.
Освен книгите имаш и много други идеи, които реализираш. Сега на сайта ти се откриват ключодържатели например. Откъде черпиш идеи и вдъхновение за креативността си?
Постоянно имам нови идеи, като сега се вдъхновявам главно от хора, които намирам онлайн. Преди това ставаше, когато ходех по събития, четения, изложби, фестивали и се надявам скоро пак да е така. Имам афинитет към всичко, което носи красота и практичност, а отскоро открих колко добре ми действа да работя с ръцете си. Не искам да се ограничавам повече в това, което създавам, защото го правех прекалено дълго. Като минималист предпочитам да имам само един ключодържател, само една чанта (от години имам толкова), само по едно от любимите ми неща, но те да са нежни, да ме усмихват, когато ти погледна. Сега, когато направя нещо полезно за себе си, се опитвам да го направя и за други.
Кой стих е твое отражение?
Надявам се да не прозвучи нескромно, но обожавам едно стихотворение на Елисавета Багряна (Стихии), защото винаги съм усещала една вихрушка в себе си, едно огънче, откъдето черпя енергията си. И винаги, винаги мечтая.
Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -
мене как ще спреш?
Какво най-много харесваш в себе си?
Че съм себе си.
А какво би променила?
Прекалено нетърпелива съм.
Какъв е твоят свят?
Изпълнен с магия. Ако спра да я виждам, поглеждам планината или морето, семейството си, малкото кокиче или залеза. И се сещам защо живеем - за да усетим всичко това, важното.
Интервю на: Борислава Миткова
