Адвокат-сърфист, фотограф-ендуро състезател? Да, това не са двойки взаимоизключващи се понятия, а съвсем реалните занимания на засмяната Нети, за която ще научиш нещо повече тук.
Здравей, Нети! Наскоро научихме за едно ново твое начинание, което не е нито вятър, нито вода (знаем за за уиндсърфа и кайтсърф активностите ти), а е свързано с един друг елемент – земята – кажи ни всъщност, какво представлява дисциплината Ендуро в планинското колоездене?
Леко се притеснявам да обяснявам нещо, което е ново и за мен самата, но ендуро дисциплината в планинското колоездене е комбинация от дисциплината крос кънтри и даунхил (downhill), или за незапознатите - достигане на собствен ход с колелото в планината до етап, по който се спускаш и за който ти се засича време, след което за определено контролно време трябва да отидеш на следващия етап, по който да се спуснеш и отново да ти се засече време, и така четири или пет поредни пъти в зависимост от сложността на състезанието. Накрая времената, засечени от спусканията през състезателния ден, се сумират и най-бързият отнася овациите.
Това е дисциплина, която предполага физическа подготовка за издържливост, но и тренирана психика, защото ако духът не издържи, язък за тренировките на тялото.
Как така изведнъж избра планинско колоездене, дисциплина ендуро? (Изглежда това е доста мъжки спорт), какво толкова те грабна?
Миналата година имах проблем, който имаше нужда от премисляне и понеже емоцията беше в повече, за себе си намерих начин да сложа настрана цялата сериозност по решаването му... Това беше моят начин да се спася - като си поставя някаква цел в краткосрочен и в дългосрочен план.
И понеже начинанието ми в началото беше само на думи, всеки запознат със спорта ме обяви за абсолютно "откачена" и свръх "амбициозна" да се целя в спорт, при който инстинктът за самосъхранение крещи с всичка сила "не го прави". Дори в някакъв момент се чудех, защо моят инстинкт за самосъхранение не е толкова гръмогласен!
Снимка: Петър Милев
Започнах през ноември 2017 г., когато реално сезонът по планинско колоездене за повечето хора е приключил, съвсем ясно си спомням първите ми "карания" по трасетата на Благоевград, голям страх брах... Оттогава досега тренирам при всяка възможност, напредъкът идва бавно, защото при всяко каране бориш себе си.
Как така, и дали, остави водата, за да се качиш с колело в планината?
Водата няма как да оставя, там е моето друго „в къщи“, но планината отдавна е намерила място в ежедневието ми. Преди, когато не карах колело в планината, се опитвах да маратонствам там. След като претърпях тежка операция на коляното, травмата все напомняше за себе си, а рехабилитаторите постоянно ми натъртваха да не тичам по пресечени местности, а да карам колело.
Е, обстоятелствата ме накараха, предвид, че няма случайни неща, да карам колело в пресечени местности по мой си начин и това засега доста ми харесва.
Цялото интервю можете да прочетете ТУК!
