Понякога се шокираме, когато чуем за условията на живот в 21 век, на които са подложени милиони съвременни жени. Несъмнено Иран е от страните, които са се превърнали в синоним на Ад за нежния пол. Днес ще ви запознаем с историята на едно момиче, чийто живот се преобръща на 180 градуса само заради кариерата ѝ на модел.
Вижте още: Махса Амини - жената, превърнала се в символ на Иран посмъртно
Нейният артистичен псевдоним е Негзия. Родена е на 9 февруари 1990 г. в Техеран, Иран. Майка ѝ е учител по йога, а баща ѝ инженер. От детството си е запалена по света на киното, модата, изкуството.
Когато била на 22, Негзия започнала работа в модна къща в Техеран. Не ѝ отнело много време преди да се влюби в моделирането, което на свой ред довело до много успехи в Иран. Започнали да я търсят от големи модни къщи като Fendi, Gucci, M & G и др.
Винаги е искала да успее в родината си, защото всичко обичано и познато за нея било в Иран. След няколко години обаче правителството решило, че никакви модели, фотографи или марки не могат да правят фотосесии свободно – напротив, всички трябвало да работят с хиджаб.
Мнозина момичета се отказали от препитанието си. Шепа модели и фотографи продължили дейността си и Негзия била част от тях. Правителството вече се било опитало да я спре, управлявайки и блокирайки акаунтите ѝ във Facebook и Instagram, но тя продължила дейността си. Следващите заплахи били да спре да работи, в противен случай я грози затвор.
Негзия обаче мечтаела за кариера на международен модел, корици на модни списания и пътувания в чужбина. Но правителството съвсем не се шегувало.
Един ден приятел, който имал контакт в полицията, ѝ се обадил с информация, че местната полиция е на път да арестува и нея, и редица други фотографи и модели. Нейното наказание било по-тежко от останалите заради голотата на снимките - затвор и бичуване. Накрая била принудена да избяга от страната си, оставяйки семейството и приятелите си само с една чанта багаж.
Турция се оказала единственото място, където било лесно да се получи виза и където разходите за живот били достъпни. Негзия останала там малко повече от година, докато приятели не ѝ помогнали да получи виза за Франция. Там тя изхарчила всичките си пари за хотели, защото не можела да наеме апартамент или да си намери работа. Няколко месеца била бездомна в Париж и трябвало да спи на улицата през зимата.
Днес вече живее спокойно в Париж, има човек до себе си, само преди 10 дни стана майка и смело разказва на света своята история, за да помогне на хората да видят истината за живота в Иран.
