Минерва е римската богиня на мъдростта. Била е и богинята на търговията, изкуствата и стратегията по време на война. Сред областите, които покровителства, попадат също медицина, поезия и занаяти. Тя е отговаряла за толкова много неща, че Овидий я нарича „богинята на хиляда неща“ и този прякор я преследва през вековете.
ЛАДА: СЛАВЯНСКАТА БОГИНЯ НА ЛЮБОВТА
Смятало се е, че именно тя е измислила римските цифри, както и различни музикални инструменти. Много изследователи вярват, че почитането на Минерва в Римската империя е продължение на култа към Атина, гръцката богиня, с която Минерва е приравнена. Голяма е вероятността нейният образ да е била въведен в Италия от етруските, които са я наричали Менвра.
Минерва винаги е изобразявана с хитон – най-известната дреха от архаичния период и класическата античност и шлем. Много нейни статуи я изобразяват с копие и щит в ръце, за да представят интереса ѝ към войната. Но всъщност тя е тази, която често може да бъде намерена да предлага маслинова клонка на победените. Може да се каже, че Минерва е милостив победител във войната, който има симпатия към по-слабата страна.
След като гръцкото влияние започва да става осезаемо и Атина да влияе върху образа на Минерва, нейният символ стана бухалът, който днес продължава да представлява мъдростта. Една от най-известните легенди за нея е, че един ден Боговете имали състезание кой да създаде най-полезното нещо за хората. Нептун направил кон и благодарение на силното животно се наредил сред финалистите. Минерва обаче създала маслиновото дърво. Зехтинът и маслините били много важни за средиземноморските култури, което се вижда от факта, че именно тя била победител в състезанието.
Култът към Минерва все още присъства и днес. Днес църква, наречена Санта Мария сопра Минерва, се намира в бившия храм на Минерва. Интересът на богинята към науките и търсенето на мъдрост все още живее в японския робот за космическо изследване, кръстен на нея.