Когато чуете бродиране, сме сигурни, че първата ви асоциация най-вероятно е гоблен. Но младата и талантлива Мина Иванова използва иглата и конеца, за да създава по-модерни картини с природни пейзажи. Ние определено сме впечатлени от нейните красиви и детайлни творения, затова решихме да си поговорим с нея, за да ни разкаже повече за себе си, както и за бродериите си, които можете да откриете в Instagram като mbroiderym.
За тези, които не те познават – как ти самата би се описала.
Тиха и притеснителна натура, но любопитна и наблюдателна.
Правиш ръчно бродирани картини, кога и как се запали по бродирането?
Занимавам се с това вече от около 4-5 години. Чрез социалните мрежи случайно попаднах на курс по бродиране и изпитах желание да отида. В крайна сметка не го посетих, но любопитството си остана. След като попаднах на творчеството хора като Sarah Benning, Tessa Perlow и Teresa Lim, бях меко казано запленена. Нямах никаква представа, че бродирането може да изглежда по такъв начин, защото и в моето съзнание първата асоциация винаги е била с бабините гоблени.
В тази връзка - има ли нещо общо с гоблените, които познаваме от нашите баби?
Признавам си, че до този момент никога не съм и бродирала класически гоблен, но имам желание да опитам някой ден. При гоблена се използва т.нар. кръстат бод, следва се точна схема и се бродира върху определен плат (панама). В съвременната бродерия няма такива ограничения. Лично аз използвам различни видове шевове, за да постигам някакво разчупване на релефа. Обикновено следвам някаква първоначална скица, но по време на самия процес често правя промени. Използвам и акрилна боя за запълването на фона и други елементи. Та може би единственото общо между моите бродерии и гоблените е работата с игла и конец.
Какво най-много ти харесва в "рисуването" с конец?
Това, че ми идва отвътре и нещата протичат естествено. Харесва ми, че работя с ръцете, с пръстите си – има занаятчийски елемент. Нанизването на конеца в иглата, прокарването й през плата бод след бод... Дори и убожданията ми носят наслада. Мечтая си, че покрай бродирането ще започна да се уча и на други занаяти като дърводелство, тъкане и т.н, защото искам да експериментирам и сама да изработвам всичко.
А кои са най-важните тънкости?
Спокойствие и търпение. Но това са фактори, важни за всякакъв вид занаят и творчество, което се стреми към добрата и качествена изработка с внимание към детайла.
Колко време горе-долу ти отнема избродирането на една картина?
Времето зависи от големината и от детайлите на изображението. Една бродерия от най-малкия размер (гергеф с диаметър 10,5 см) с по-детайлен пейзаж ми отнема около 20 часа.
Създаваш предимно природни пейзажи, защо?
В началото бродирах всякакви неща, но през последната година се фокусирах върху пейзажите, защото открих начин, чрез който да комбинирам разходките си сред природата с бродирането. Но не съм си поставяла ограничения, така че не се знае след време какво ще ми хрумне.
Море или планина?
Категорично и двете!
Мислиш ли, че такива занаяти имат бъдеще сред по-младото поколение?
Вярвам, че има. До колко ще са популярни – не знам. Но винаги ще има шепа хора, които ценят ръчния труд, и това е достатъчно, за да се запазят такива занаяти. Щом са се запазили и до ден днешен...
Ти самата какво най-много харесваш в себе си?
Навикът ми да наблюдавам и анализирам всичко около себе си и в себе си.
А какво би променила?
Бих вярвала повече в себе си.
Какъв е твоят свят?
Обикновен. Разходки, музика, филми, книги, бродиране, котки, сноуборд. Нищо особено, но си го харесвам такъв, какъвто е.
