Мария Лалева е едно от най-популярните имена в съвременната българска литература. И напълно заслужено. Успехът ѝ се дължи на стихосбирките "Личен архив" (2013), "Не съм ви ближна" (2016) и на романа "Живот в скалите" (2018), с който тя влезе в сърцата на хиляди хора. Наскоро Лалева издаде новата си книга "Пасиансът на архангелите", която вече се радва на голям интерес сред почитателите ѝ. Човешкият свят, разделен на черно и светло, ад и рай, лъжа и истина, его и душа се разкрива чрез история, наситена с предизвикателства и болка. Научете какво още ни сподели Мария Лалева в специално интервю за iWoman.
Ако някой за първи път чува името Мария Лалева, коя е тя?
Която сам избере да бъде. Убедих се, че хората възприемат другия според собствените си мерки, понятия и очи. Пречупват и старите, и новите си познанства през призмата на личните си граници, болки, предразсъдъци и настройки. Далече по-важно е да си отговаряш на въпроса "Кой съм аз?" всекидневно. И да се опитваш да си максимално честен и смел в отговора. Може би е крайно време да спрем да разказваме себе си на останалите и да започнем да разказваме себе си на себе си.
Преди дни беше пуснат в продажба новият ти роман "Пасиансът на архангелите". Смяташ ли, че той ще последва успеха на "Живот в скалите", който се превърна в бестселър и е в класациите на най-продаваните книги у нас?
Оставила съм животът да се случва, без да се опитвам да го контролирам и предвиждам. Каквото е нужно да се случи, ще се случи. Понятието "успех" е много разтегливо и относително. Ако успехът на една книга се измерва в тираж, то "Пасиансът на архангелите" вече има успех само месец след излизането му от печат с реализирането на 25 000 продадени книги. Но ако успехът означава книгата да има отзвук и емоционална реакция, да провокира, да вълнува, ще е нужно време, за да отговорим на този въпрос.
Какви са първите отзиви на читателите ти?
Както и с "Живот в скалите". Едни обичат новата книга, други ярко отхвърлят и нея, и мен. Аз харесвам тази крайност. Тя показва, че нещо се случва. Полярността в реакциите винаги е сигнал, че има раздвижване в някаква област.
В "Пасиансът на архангелите" ти отново засягаш общочовешки теми като любов и омраза, ад и рай, добро и зло... Те ли са най-голямото ти вдъхновение?
Те са нашата реалност, живият ни живот, всекидневните условия, в които прекарваме дните и нощите си, в които сме поместени и изграждаме себе си. Времената се менят, обстоятелствата се преобръщат, нагласите и вярванията се видоизменят, но едно остава непроменено в нашия свят - двойките противоположности, в които човешкото същество е орисано да създава себе си. В този смисъл, противоположностите, напрежението между тях, са големите ни човешки теми за осмисляне, не толкова за вдъхновение. Вдъхновение, аз лично, откривам само в стремежа на човека да разкрива все повече и повече от всичко красиво и светло, което носи и да го превръща в реалност.
В книгата ти главната героиня Юстина използва старинни карти, за да разкрива отклоненията на хората от предначертания план на душите им. Ти самата вярваш ли, че животът ни се ръководи от нещо по-висше или сами управляваме съдбата си?
И двете едновременно, в това е голямото предизвикателство на чудото да бъдеш човек. Духовното израстване минава точно през това привидно противоречие - да имаме съдба, мисия, задачи като духовни същности и същевременно да имаме свободната воля като човеци да направим всеки, абсолютно всеки избор по земния си път, дори такъв, който да ни отклони от мисията на душата ни. Навярно най-голямото предизвикателство пред човешкия интелект е да приеме това противоречие.
Ако ти самата имаше възможността да научиш бъдещето си, би ли искала да го знаеш и какво би направила?
Не бих искала да знам бъдещето си, а и донякъде съм убедена, че е невъзможно, защото изборите ми днес определят моето утре. Ако искам да знам нещо със сигурност, това е дали съм на пътя си, вървя ли по път, който е в хармония със съдбата ми и със задачите, които душата ми си е поставила. В моите представи човекът е едно огромно същество, надарено с неподозирани от него големи сили и възможности, което бавно и постепенно се е упътило към осъзнаването и на тези сили, и на себе си, и на света - материален и духовен.
В "Пасиансът на архангелите" съществува конфликт между две сестри, оплетени в любовен триъгълник. Кое е по-силно - любовта или връзката със семейството?
Едното не противостои на другото. Връзките, било то семейни, емоционални, интимни, приятелски, са точно това, което се съдържа в етимологията на думата "връзка" – връзвам. Може би е време да преосмислим любовта и да не я поместваме единствено в представата ни за интимна връзка между две човешки същества. Бъркаме връзка с любов. И затова някак налудно противопоставяме любовта срещу каквото и да било. А това е невъзможно. В семейството има любов или няма, в приятелската връзка има любов или няма, във връзката между двама партньори има любов или няма. Нашата задача е да разберем има ли я любовта в тези наши връзки, или я няма. И какво правим, ако я няма - оставаме във връзката и имитираме любов, за да продължим да бъдем в тази връзка или отказваме да имаме връзки без любов - семейни, интимни, приятелски. Къде започват навиците, страховете ни, самозаблудите, лицемерието, лъжите ни, имитациите, търговията и къде свършват. Няма кой друг да отговори на тези въпроси, освен ние самите. И няма кого друг да обвиняваме или да съдим.
В романа изхвърлено на улицата куче помага на един от героите да открие истинските ценности в живота. Кои са според теб в днешно време?
Истина, любов и свобода.
