"Да погледнем на себе си с любов и да спрем да се самобичуваме и самообиждаме. От суеверни страхове се бяга също с любов". Така голямата българска поетеса и писателка Мария Лалева отговори на въпрос на нашите колеги от Actualno.com има ли повече вяра в разума българинът в тези тягостни дни.
По думите на Мария, като изключим крайните мнения за ситуацията с коронавируса, каквито винаги и при всички обстоятелства ще има, тя усеща един полъх на осъзнаване, преосмисляне и желание да се погледне на проблема от друг ракурс - този на духовността и на съпричастността.
"Българинът има инстинкт за самосъхранение и чувство за хумор. Достатъчно е, за да преодолее тази криза. Разумен нашият народ с тази южна балканска кръв едва ли би могъл да бъде, но аз винаги съм вярвала в две големи наши качества - ние сме талантливи и непредвидими. Може би е време поне малко да започнем да се харесваме. Което не изисква вяра нито във вярата, нито в разума. Изисква се нещо на пръв поглед просто - да погледнем на себе си с любов и да спрем да се самобичуваме и самообиждаме", счита авторката на бестселъра "Живот в скалите".
Мария Лалева е категорична, че от суеверни страхове, които ни заблуждават за пътя, истината и живота, се бяга с любов и осъзнаване на необратимия закон за промяната на всеки и на всичко.
"Всяко суеверие е страх. Както и всеки канон и догма, всеки модел и стереотип, всяка обществена принуда или остаряла традиция. Библейското "Аз съм пътя, истината и живота" е може би най-красивата, но и най-трудната за осъзнаване метафора. И най-важното духовно послание", убедена е Мария. Според нея в него е кодирана информацията за човешкото триединство - дух, душа и тяло. "Тази покана да погледнем на себе си като на нещо далеч по-голямо от материалното ни тяло и разумното ни его, е хилядолетното предизвикателство към човека. Тук суеверие няма. Нито страх. Има истина, любов и свобода. Към които рано или късно ще намерим пътя", вярва авторката на популярната стихосбирка "Благословете Юда".
На въпроса, ако днес и утре си измайсторим спасение чрез опърничавостта си, ще има ли кого да обвиним, че си е измил ръцете с нас, Мария отговаря така: "Когато си спасен, последното, което правиш, е да търсиш виновен. Който и да си е измил ръцете с нас, ще има път към собствената си съвест. Това е неговата, не на спасения. Спасеният има път единствено към благодарността".
Поводът за разговора с Мария Лалева е и нейната публикация в социалната мрежа Facebook, чрез която писателката се обърна към българите за предстоящото Възкресение Христово.
ПРОЧЕТЕ КАКВО НАПИСА ПИСАТЕЛКАТА ТУК!
Интервю на: Румен Скрински
