Маргарет Мацантини печели няколко авторитетни награди още с първите си книги. Романи като "Чуй ме" и "Да дойдеш на света" са увенчани с най-големите италиански литературни отличия, в т.ч. "Стрега", "Кампиело", "Гринцане-Кавур" и "Рапало-Каридже“. "Никой не се спасява сам” излиза през 2011 г. и веднага печели награда "Флаяно”.
В интервю за колегите ни от Actualno.com Маргарет Мацантини и съпругът й Серджо Кастелито споделиха подробности от професионалния и семейния си живот, както и какво ще представлява бъдещият им общ проект.
С коя от реализациите се гордеете най-много като майка, съпруга или писател?
Въпрос на компромиси е със сигурност, защото когато отделям повече време на децата си, а аз често го правя, тогава започвам да отнемам време от писането, тогава това ме прави малко по-тъжна и започвам да не съм толкова добра като майка. Нещо като скачени съдове са и трябва да се запази равновесието.
В крайна сметка нещата си приличат, защото нито в живота, нито в работата съм човек, който си представя нещата предварително. Позволявам си да опитвам, да експериментирам, да вървя напред по този начин и вярвам, че това е начинът. Като писател и като човек живея и творя по един и същи начин.
Отворена съм към света. Винаги съм заслушана в това, което става, и може да се каже, че съм писател на живота. Никога не предвиждам какво ще напиша или как ще се случи. Това е нещо, което ни прави много уязвими като хора, защото ние сме крехки създания. Отворените към живота са много по-изложени, тези които са затворени в себе си, са много по-малко уязвими, но единственият начин за един писател, в моя случай, е да бъдеш отворен, да си заслушан в това какво става, това е начинът да разчупвам стените и го правя всеки ден.
Не мисля, че пиша с главата си, с някаква друга част от себе си, много по-дълбока, и не съм човек, който обича да доминира историите си и не обичам да доминирам и в живота. Давам естественото решение на нещата. Оставям живота да се случва и той се случва.
Какво ви вдъхновява за книгите ви?
Всичко. Не съм от хората, които застават пред огледалото, когато пишат, аз заставам пред отворения прозорец и съм отворена към света. Не бих казала, че се харесвам толкова, че да гледам себе си, по-скоро бягам от себе си и писането е моят начин на бягане. Пиша, за да забравя себе си.
Каква е тайната на брака ви?
Това да бъдеш винаги на разположение на другия, но искам да допълня, че това е и общият поглед към света.
Любовта е...
За мен? Той, разбира се! Животът е една огромна любовна история. Когато си отворен към любовта, всичко, което докоснеш, се превръща в любов.
В рамките на първия кино-литературен фестивал CineLibri днес, 6 ноември от 17:30 ч. в Дом на киното ще се състои прожекция на разтърсващата филмова притча „Да дойдеш на света”, а на 7 ноември от 20:00 ч., кино Одеон - прожекция на киношедьовъра „Не мърдай” по романа „Чуй ме”. Ще има дискусия, подписване на книги и още много кино-литературни вълнения, които не търпят предварителна разгласа.
Интервюто взе: Евгения Гигова
