Мая е богинята на природата, зеленината и цветята. В много славянски култури са останали ритуалите в нейна чест, известни като майски празници, стартиращи на 1-ви май. Хората, които взимат участие в тях обаче, все по-рядко знаят откъде точно произлизат честванията. И все пак, има нещо магично в тази древна символика на народните обичаи.
Древният езически празник по начало е бил празнуван и въведен от карантанците (ранносредновековно старославянско племе, т.н. алпийски славяни, предци на съвременните словенци). През годините от Средна Европа, образът на богиня Мая си проправя път и до Източна Европа.
МОРА: БЪЛГАРСКАТА БОГИНЯ НА ЗИМАТА
Мая и Кресник представлявали природата и живота на нашите карантански предци. От елементите, съдържащи се в обичаите от първи май, можем да заключим, че езическите славяни някога са се покланяли на Мая, която вероятно е била възприемана и като майката природа. Кресник, богът на огъня, представляващ топлината на слънцето, е неин съпруг.
В индийската вяра Мая също заема видно място. Нейната фигура и това, което представлява, далеч надхвърля само въплъщението на природата и растежа. Индусите и будистите почитат Мая като „майка на сътворението” и като „въртящата се нишка на живота”. В централното божество Кали, тройната богиня - мома, майка и старица, именно момата се отъждествява с Мая, олицетворявайки интелигентността, енергията, магията и творчеството.
Интересен факт е, че освен в цяла Средна Европа, богиня Мая се почита и на Британските острови и в Скандинавия, където празнуват 1 май с големи шествия. В процесиите централната фигура е „кралицата на май” - облечена е в бяло и с венец от цветя.
